Странно парадоксална характеристика на настоящите пазари е как глобалният капитал успява да бъде едновременно подкрепящ и подривен спрямо ESG дневния ред (отчитащ екологичните, социалните и управленските фактори - бел. прев.), който беше централен фокус на инвеститорите по време на климатичната среща на ООН в Глазгоу (COP26), пише Джон Плендър за Financial Times.
Фондовете в акции със социално отговорен фокус или ESG мандати са привлекли два пъти повече пари от началото на годината, отколкото останалите, според доставчика на данни EPFR.
Но този тласък за декарбонизация и социална отговорност, който е колкото знак за добродетел, толкова и маркетингов трик при управлението на активи, е преди всичко феномен на пазара на акции.
На много по-големия глобален пазар на облигации, BBVA Global Markets Research изчисли, че в края на 2020 г. активите от зелени, социални и устойчиви облигации все още не са достигнали 1 трилион долара от общо 128 трилиона долара пазар на дългови книжа. Въпреки че тази зелена експозиция се покачва бързо от ниска база, тя е безспорно малка.
По-голямата част от този пазар е без етичен уклон. ShareAction, изследователска група за отговорни инвестиции с нестопанска цел, установи миналата година, че 84% от мениджърите на активи нямат публична политика срещу закупуването на държавни облигации от страни под международни санкции за нарушаване на човешките права.
Едно следствие от това в рамките на мениджърското братство е, че глобалният капитал възнаграждава Китай, най-големият замърсител в света и страна, критикувана заради правата на човека. Въпреки нарастващото геополитическо напрежение между Вашингтон и Пекин, преките чуждестранни инвестиции в Китай са на рекордни нива, докато притокът към местния дълг достигна 186 милиарда долара през 2020 г.
Дори след пазарната уплаха относно регулаторния риск, произтичащ от програмата за „общ просперитет“ на Пекин и нарастващия риск от дефолти в строителния му сектор, чуждестранните вложения в китайски облигации скочиха с около 30% през 2021 г. до над 3,9 трлн. юана, сочат данни на централната банка.
За инвеститорите в дълг стръвта се крие във факта, че китайският пазар на държавен дълг отдавна предлага значително по-висока доходност от американския. Поради много по-ниската инфлация реалната доходност на китайските книжа е положителна, за разлика от САЩ. Така че за глобалните инвеститори търсенето на доходност е по-важно от ESG съображенията. В същото време прогресивното включване на китайски облигации в големите глобални индекси гарантира, че пасивните мениджъри на фондове, които ги следват, продължават да наливат още повече пари в Китай.