Дневник на провала в Wirecard

Глава 3: Не се разпознават одитни дейности

Странно ниски разходи за персонал, бързо нарастващи продажби, цифрите, които Wirecard представи за своя бизнес партньор Pay Easy за годините 2014-2018 г., просто не съвпадат по логика. По думите на специалните одитори: „Силното увеличение на продажбите в рамките на пет години от 72,2 милиона евро на 666,1 милиона евро е поразително“.

Поради важността на бизнеса с TPA одиторската компания е трябвало да разследва аномалиите в Pay Easy по-интензивно, казват специалните одитори. Е, точно това не се случва, въпреки че отчитането на приходите от продажби не е обяснено подробно. В доклада на Вамбах се казва: „Поради липсата на яснота по отношение на отчитането на продажбите в Pay Easy остава неясно как продажбите и материалните разходи на Wirecard от бизнеса, обработен чрез Pay Easy, трябва да се проверяват спрямо годишните финансови отчети“.

Възникват въпроси. Съобщава се, че през 2014 г. приходите на Pay Easy са били 72,2 милиона евро. Според представените документи проходите, които Wirecard прави с Pay Easy, са с три милиона евро над тази сума -  75,8 млн. евро. „За годините 2017 и 2018 г. продажбите, отчетени от Wirecard, са съответно около 38% и 40% въз основа на продажбите или Cost of Sales за Pay Easy“, се казва в доклада на Вамбах. „Дали тази връзка е правдоподобна и как тя отговаря на стойностите от 2014 г., не се обсъжда в работните документи на одитора“.

Най-просто казано, специалните одитори стигат до заключението, че е имало груба грешка в резервацията. Wirecard записва бизнес отношенията със своите партньори по TPA в отчета за брутните печалби и загуби. Групата отчита разходите на третите партньори като материални разходи. Цялото нещо обаче е отчетено в крайна сметка не като бруто, а на нетна база.

Специалните одитори пишат: „Докато материалните разходи и продажбите се осчетоводяват брутно, потокът от плащания към Wirecard е само на нетна база (продажбите минус материалните разходи се равняват на паричния поток). По този начин разходите за продажби и материали в консолидираните финансови отчети на Wirecard съдържат значителна част от „непарични трансакции“. Тяхното заключение: "Приходите от продажби ще се увеличат значително (но изкуствено) чрез тази практика на резервации“.

Ако много от данните са неверни, други цифри просто липсват. „От гледна точка на одита за 2018 г. одиторът разполага само с непълна финансова информация за годините 2014 до 2017 г.“, се казва в доклада. И отново се говори за предполагаемо бездействие от EY: „Работните документи на одитора не предоставят никакъв анализ и изясняване на тези нередности във финансовата информация на Pay Easy“.

Как трябваше да изглеждат числата, за да предизвикат повишен интерес от EY? Във всеки случай идентичните тримесечни резултати не са достатъчни според доклада. TPA-партньорът Al Alam от Дубай щеше да има точно идентични обеми на трансакции в отчетите за първите две тримесечия на 2016 и 2017 г. Този път одиторите на EY са засекли въпроса. „Тази аномалия е маркирана в сиво в таблицата по-горе“, се казва в доклада на Вамбах. Но: "Работните документи на одитора не съдържат никакви одиторски опити или опити в това отношение“.

Въпреки че TPA-партньорите са толкова важни за Wirecard, одиторите на EY изглежда се интересували изненадващо малко за несъответствията, които се случват там. За Senjo Group от Сингапур, например, друг TPA партньор на Wirecard, според доклада пише следното: „Според работните документи на одитора няма налични одитирани финансови отчети на TPA за одитите от 2014 до 2018 г.“ А представените данни не съвпадали помежду си. А специалните одитори се оплакват, че в EY „не се отчита никаква дискусия или проверка за правдоподобността на тези аномалии“. EY не коментира тези твърдения.

Глава 4: Грешно име в договора

Бизнесът с TPA остава постоянна тема в отчетите на Wirecard. През 2019 г. счетоводният стандарт в Европейския съюз беше променен от МСС 18 на МСФО 15. TPA партньорите на Wirecard се намираха извън Европа, но германското ръководство все още се нуждае от ново решение за собствените си отчети, за да публикува предполагаемите продажби на своите TPA партньори.

Бившият главен изпълнителен директор Маркус Браун

На 1 януари 2018 г. Wirecard променя споразуменията си с AI Alam, Pay Easy и Senjo. Wirecard пое платформите за електронно плащане на партньорите и ги прехвърли в собствената си платформа за плащане, наречена Elastic Engine. Wirecard вече технически пряко участва в обработката на трансакциите, поне според нейна собствена информация. Доставчикът на платежни услуги може да гарантира, че продажбите с търговците могат да бъдат отчетени бруто. EY последва тази гледна точка.

Wirecard дори придоби за тази цел платформите от Senjo и Al Alam. Но договорите са странни. От една страна, изкупните цени изглеждат видимо ниски: двете компании са поискали 6,5 милиона евро. Та те продават своята основна компетентност. Също така е необяснимо, че Wirecard превежда на Senjo и на Al Alam една и съща сума. Разликите в размера, измерени по отношение на продажбите с Wirecard, са огромни. От 1,9 милиарда евро, за които се твърди, че са в доверителни сметки в Манила преди краха на Wirecard, компанията приписва 915,5 милиона евро на Al Alam и 571,7 милиона евро на Senjo.

Специалните одитори откриват и други странности. „Когато разглеждате горните договори, става очевидно, че както техническите спецификации, така и схематичните графики са идентични и за двата TPA“, се казва в доклада на Вамбах. „По-специално, в договора между AI Alam и Wirecard се забелязва, че TPA Senjo е посочен шест пъти с удебелен шрифт вместо AI Alam на страница 19 от договора“.

Договор, в който партньорът по договора е изписан неправилно? Това не може да е истина, преценяват специалните одитори: „С оглед на важността на продажбата на платформата за електронни плащания, включително изходен код и услуги за функционирането на TPA AI Alam, не изглежда логично, че подписващите страни не са забелязали тази грешка с неправилните имена на компаниите“.

А ако договорните партньори не са забелязали грешката, защо и одиторът я е пропуснал? Специалистите от Rödl & Partner не наимират обяснение за тази мистерия. Тяхната присъда: „Одиторът трябваше да забележи съвпадането на техническите спецификации на TPA, идентичните покупни цени и в двата случая, както и назоваването на грешна компания в договора“. Специалните одитори не откриват индикации, че това се случва. Когато Handelsblatt пита одиторския концерн за това, EY не дава отговор.