Възраждащата се периодично привлекателност на конгломерата се крие в нормалната амбиция за подобряване, съчетана с високомерното допускане, че добрите мениджъри могат да управляват всичко. Навлизането в нови бизнес линии изглежда привлекателно, когато правилата за конкуренцията предотвратяват доминирането в даден сектор. Циниците отбелязват, че заплащането и влиянието на главните изпълнителни директори се увеличава заедно с размера на компанията.
Западните индустриални конгломерати бяха принудени да еволюират през последните 50 години. Засилената глобална конкуренция намали способността на една мултинационална компания да снабдява нововъзникващите пазари с всичко - от влакови купета до телекомуникационни кули. И първоначално успешното, но в крайна сметка катастрофално навлизане на GE във финансите накара много групи да не се опитват да правят нещо подобно.
Раздутите мултисекторни компании все още имат предимства в части от развиващия се свят, където капиталовите пазари са по-малко зрели. И дори на запад някои много големи компании все още участват в много различни бинеси. Големите компании за непубличен капитал, които направиха първите си състояния чрез разбиването на американските конгломерати през 80-те години на миналия век, изградиха собствени обширни империи. Само в портфейлните компании на KKR работят повече от 800 000 души, а кредитното му звено е по-голямо от много регионални банки.
Поддръжниците на модела на непубличния капитал твърдят, че той избягва някои често срещани недостатъци на конгломератите. Центърът се фокусира върху насочването на капитала, което дава на експертните изпълнителни директори свободата да управляват бизнеса си. Фондовете с непубличен капитал също така връщат пари на инвеститорите на определени периоди, намалявайки част от тяхната свобода да се разширяват. Все пак човек би трябвало да се чуди колко дълго може да продължи бързият им растеж.
Днешните технологични гиганти по същество са конгломерати, въпреки че търгуват предимно (но не изцяло) с дигитални стоки. Amazon, Apple и Google твърдят, че техните бизнеси имат синергия, защото всичко се вписва в рубриката „технологии“. И техният бърз растеж досега повече от компенсира инвеститорите за всяка неефективност, произтичаща от техния размер.
Но и това може да не продължи. Два предишни технологични конгломерата, IBM и Microsoft, предизвикаха регулаторна реакция поради опитите си да се разширят прекалено. Докато те бяха заети със съдебни битки, по-малки, по-фокусира конкуренти се възползваха максимално от възможността, като в крайна сметка сами се превърнаха в гиганти. Цикълът се повтаря.