Основният проблем на Байдън е собствената му партия

До този вторник (2 ноември) проблемите на Джо Байдън като президент на САЩ бяха теоретични. Лош рейтинг, блокирано законодателство: това са препъни камъни, а не смъртни рани. Това почти се промени, когато републиканецът Глен Йънгкин спечели губернаторския пост на щат, в който Байдън победи с 10 пункта преднина миналата година, пише Financial Times в редакционен коментар.

И все пак би било глупаво от страна на демократите да не се почувстват наказани. Настроенията срещу тях при изборите същия вторник в Ню Джърси, далеч по-син (демократически – бел. ред.) щат, сочат за национален, а не само за местен проблем. Работата за разрешаването му започва сега.

Тя стартира с преоценка на приоритетите. Демократите прекараха голяма част от годината в пазарлъци помежду си за два разходни законопроекта. Всеки от тях съдържа разпоредби, които биха направили САЩ по-добро и по-справедливо място. Нито един обаче не отговаря пряко на основните тревоги на обществото: засегната от инфлацията икономика и все още бушуваща пандемия. Всяка седмица уж предстои законодателен пробив и всеки път той не се материализира.

Това, което започна като опасно политиканстване, се превърна в досадно самовключване. Време е партията да приеме законопроектите, които може, правейки отстъпки към центристки сенатори, ако се наложи. След това тя трябва да разгледа това, което избирателите считат за наболели въпроси. Ако това означава да се откаже от мечтата за Нов курс, това ще боли по-малко, отколкото електорален разгром през 2022 г. или 2024 г.

Демократическата партия трябва да се изправи и срещу културния си проблем. Според екзитпола "образованието" е по-голямо притеснение за вирджинци дори от пандемията. Това обхваща много неща - стандарти за преподаване, закриване на училища - но Йънгкин се противопостави и на "критичната расова теория" (която вярва в институционалния расизъм в САЩ - бел. ред.). Демократите казват, че той пресилва степента на това кредо в класната стая. Без съмнение има ярко преувеличение. Но ако умерените предградия на Вирджиния се тревожат от предубедено преподаване на американската история, то и голяма част от нацията значи се притеснява.

Страхът на обществото от прогресивно залитане надхвърля образованието и достига правоприлагането. Макар демократите да загубиха Вирджиния, Минеаполис (щата Минесота), мястото на убийството на Джордж Флойд, гласува против предложението за основен ремонт на полицейското си управление.

Струва си да си припомним, че това е единственият щат, който гласува срещу Роналд Рейгън през 1984 г. Не само тъмночервената (силно републиканската – бел. ред.). Америка се тревожи за тези въпроси. До голяма степен разцеплението е в рамките на самия либерализъм. Демократите би трябвало да могат да се борят с расовите неравенства, без да се озовават на грешната му страна.

Дори ако Конгресът е по-вероятно да стане републикански следващата година, Байдън все още може да спаси президентството си. Известни изпълнителни действия биха помогнали: всичко - от ваксинирането до назначенията на посланици - беше позволено да изостане. От полза би бил и фокусът върху няколко големи каузи. Разходните законопроекти на Байдън съдържат толкова много, че са неразбираеми дори за онези избиратели, за които са предназначени да помогнат. Олекотяването им ще помогне на умовете да се концентрират.

Преди всичко Байдън трябва да помни, че го избраха не твърдите либерали, а умерените. През 2020 г. им беше достатъчно, че той не е Доналд Тръмп. През 2021 г. Йънгкин успя да спечели, без изрично да отхвърля бившия президент. На междинните избори за Конгрес следващата година (за една трета от местата в Сената и всичките в Камарата на представителите – бел. ред.).

Тръмп може изобщо да не е фактор. Докато този враг не се появи отново, основният съперник на Байдън е неговата собствена партия.