Всичко това ще създаде натиск върху одиторите да оценяват нетните нулеви обещания на компаниите, но въпросът как да се направи това далеч не е изяснен. Понастоящем доброволните зелени счетоводни системи съставляват объркваща азбучна супа, в която плуват различни акроними. Новата рамка ISSB, която в момента се разработва от фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (IFRS), трябва да създаде повече яснота и последователност.
На теория това би трябвало да улесни работата на одиторите и счетоводителите. IFRS се радва на доверие, тъй като нейните стандарти се използват в голяма част от света, с изключение на САЩ. Необичайно е, че органът не просто се опитва да преразгледа стандартите за отчитане заедно с ISSB, но и да приложи рамката към процесите на одит. И все пак стандартите никога не се променят особено бързо. Ерки Лийканен, председател IFRS, каза на срещата на COP26 в сряда, че компаниите може да използват ISSB регулациите след няколко години, но това може да се окаже оптимистично.
Не е ясно какво ще се случи междувременно и дали САЩ или Китай ще приемат евентуалната рамка. Дори ако детайлите бъдат изяснени бързо и възприети в световен мащаб, горчивата истина е, че измерването на екологичните въпроси вероятно ще си остане повече изкуство, а не наука.
Например, съществуват противоречия относно това как да се измерят ефикасността на пазара за компенсиране на въглеродните емисии или екологичните свойства на енергийни източници като природния газ. Има също така дълбока несигурност относно бъдещите прогнози за въглеродните емисии и цените на въглерода.
Циникът може да посочи, че одиторите нямат право да се оплакват от цялата тази неяснота. В края на краищата, причината професията им да начислява високи такси е именно защото й се плаща, за да прави трудни преценки. Но рядко от професията се е искало да прави толкова хлъзгави оценки в момент, когато залогът е толкова голям, настроението се променя толкова бързо и контролът нараства.
Ето един пример: тази седмица коалиция от мениджъри на активи, управляващи 4,5 трилиона долара, предупреди одиторските фирми от Голямата четворка (Deloitte, PwC, EY и KPMG – бел. прев.), че ще гласува за прекратяване на договорите им за одит, освен ако техните преценки относно зелените корпоративни въпроси станат по-достоверни. Ако не друго, това ще постави одиторите под по-голяма лупа и ще подчертае, че биха могли да се сблъскат с рискове за репутацията и отговорността, ако игнорират или преценят погрешно климатичните рискове.
Зелените битки вече не се водят само с плакати по улиците или на правителствените подиуми, но и в залите на корпоративните комитети. Може би е време активистите да се преквалифицират като одитори - този нов фронт във войната за климата все още може да се окаже мощна сила за промяната.