Но слънцето няма да е достатъчно за захранването на големи части от индийските индустриални вътрешности на страната. Ще е необходима универсална по цели и условия алтернатива на изкопаемите горива за използването на най-изобилния атом във вселената – не като се извлича водород от метана или въглищата с възобновяема енергия под една или друга форма, а за да се разбие молекулата на водата. Именно тук ще е следващият сблъсък на двамата титани.
С поемането на мащабни ангажименти двамата милиардери обещават да навлязат в подновения интерес на Индия към водорода, формулиран в рамките на Националната водородна мисия. Но всеки един от тях притежава само определени парчета от целия пъзел.
Цената е вярна
Амбани, който е един от големите производители на сив водород – мръсният и по-евтин вариант, произвеждан от рафинериите за захранване на собствените им операции и често използван и от други индустриални компании – иска да „позеленее“. За тази цел той търси партньори, които да донесат практически приложими технологии в Индия. А това е скъпо начинание. В момента зеленият водород струва между 4 и 6 долара за килограм. Разходите по производството основно включват капиталови разходи за електролизатори - устройства в индустриален мащаб, които разбиват вода или други електролити на водородни молекури – и електричество, които представляват между 30% и 65%.
Предвид това зеленият водород е между два и седем пъти по-скъп от сивия.
За да може водородът да се превърне в истинска опция за гориво, от ключово значение е достъпността. За щастие Индия е опитната площадка за правене на всяко нещо по-евтино. Конкурентните цени са в основата на смартфон империята на Амбани, която той изгради за шест години. Страната би могла да направи зеления водород конкурентен със сивия до края на това десетилетие – най-бързият темп в света, показват изчисления на BloombergNEF. В реч от септември Амбани говори за „Новата зелена революция“, като според него Индия би могла да произвежда водород за под долар на килограм до края на десетилетието. Той нарече плана си „Целта 1-1-1“.
Усилията на Амбани да построи електролизатори ще послужи и на вътрешно ниво на Reliance. Но за да може да управлява тези електролизатори и да направи зелен пътят на водорода, той ще се нуждае от възобновяема енергия. А именно доставката на енергия е силната страна на конкурента Адани. Като един от най-големите играчи при соларната енергия, той разполага с много зелено електричество. А когато става въпрос за преноса на водород, лидерството на Адани може да има важно значение. В края на миналата година Adani Group започна сътрудничество с италианската компания за дистрибуция на природен газ Snam SpA.
Гаутам Адани. Снимка: Getty
Адани също е говорил за зеления водород като за голяма промяна и също иска да строи електролизатори. Но плановете за поемане на контрола върху цялата верига на доставки биха били погрешни. Производството, обработката, съхранението, разпространението и накрая приложението изискват разнородна експертиза. Също така е необходимо и особено внимание при боравенето с водорода, тъй като елементът е силно запалим. Вместо всеки да се опитва да прави всичко – както и двамата милиардери казаха, че искат – по-продуктивно би било фокусирането върху определени части на веригата на стойността, където всеки милиардер има своите предимства.
След инвестицията на Амбани за 10 млрд. долара във възобновяема енергия през юни Адани вдигна залога, като каза, че ще инвестира два пъти повече. Но както показва индийският опит със соларната енергия, това да произвеждаш енергия евтино просто не е достатъчно. Дори и със силна държавна подкрепа на ниво политики ще е трудно да накарате почти банкрутирали държавни компании за дистрибуция да спазят дългосрочните си споразумения за покупка на енергия и да плащат навреме.
Необходима е водородна политика, която да печели от готовността на двамата милиардери да инвестират – но трябва да има готовност за отворена мрежа със силна конкуренция, която насърчава търсенето. Засега все още е малко вероятно двамата милиардери от Гуджарат, които успяваха успешно да избегнат челен сблъсък досега, да са склонни да се координират, събирайки своите парчета от пъзела.
На фона на потенциалните приложения и ценови предимства това как Амбани и Адани ще се справят с водородния въпрос ще реши дали една относително бедна и пренаселена държава може да има принос за спасението на планетата – и за подобряването на жизнения стандарт. Нещо, което срещата в Глазгоу, както останалите 25 срещи за климата преди това, най-вероятно няма да може да реши.
преди 3 години eee, ако съдиш само по себе си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Като се замисля, ако имахме същата гъстота на населението като Индия, в България щяхме да сме 40 млн души, и не ми се мисли каква *** щеше да е нашата татковина...Вероятно по-голяма от Индия... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години А ние като много чисти, къде ги хвърляме, че не се сещам? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Тия двамата индианци по-добре да се опитат да приучат мрсните си съплеменници да не си хвърлят купищата *** където им попадне - най-вече в реките и оттам в океаните и да спрат да се плодят като мишкyняци - вместо да се борят с несъществуващи проблеми !!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години ъхъ ... индийци ... а чичко Рокфелер ше им плаща сетне ... инвестора , големи майтапчии сте май ... : ))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Зеленото бъдеще на планетата може да се реши на 6000 км от Глазгоу == да ве, като спрат да се размножават на п-в Индустан, ше стане, неа как! отговор Сигнализирай за неуместен коментар