Натискът, на който е поставено правителството на Макрон, се отразява в леко истеричния тон на някои скорошни изявления. Клеман Бон, френският министър за Европа, заяви, че единственият език, който британците разбират, е силата.
Очевидно трябва да се направи нещо, за да се намали това напрежение по начин, който ще продължи повече от няколко седмици. Бен Джуда от Атлантическия съвет, който е с двойно френско-британско гражданство, направи творческото предложение двете страни да сформират съвместна комисия от високопоставени лица, които да работят по план за помирение. В един идеален свят подобна инициатива може да проправи пътя за нов двустранен договор като този от 1904 г., който сложи край на предишния кръг от британско-френско съперничество.
Но нито Лондон, нито Париж изглеждат готови да оправят нещата. Питър Рикитс, бивш британски посланик в Париж, прогнозира, че ще има още няколко години на взаимни атаки, преди отношенията да се подобрят.
Западният алианс не може да си позволи това. Отровата между Обединеното кралство и Франция може да се разпространи и зарази НАТО, Г-7 и международните преговори по всичко - от изменението на климата до търговията.
Търканията между Обединеното кралство и Франция също така затрудняват формирането на общи западни позиции в споровете с Китай и Русия. Томас Райт от института Брукингс се тревожи, че Великобритания и Франция рискуват да се превърнат в „Япония и Южна Корея на Европа“ - два други близки американски съюзника, които също са яростни съперници.
В Азия САЩ се опитаха да изградят мостове между Токио и Сеул. Може би е време сега Вашингтон да изиграе същата роля между Лондон и Париж. Американците трябва да потушат илюзиите и на двете страни. Британците трябва да разберат, че САЩ виждат ЕС като решителен партньор и няма да пренебрегнат Брюксел в полза на „англосферата“. Французите трябва да приемат, че САЩ се нуждаят от отделената от ЕС Великобритания и няма да я третират като държава единак.
Способността на Америка да играе ролята на честен посредник се усложнява от Aukus. Но Байдън изглежда наистина се разкайва за неприятната изненада на Франция с това споразумение и бързо предприе действия, за да поправи нещата.
Фактът, че и Макрон, и Джонсън видимо ценят близките си отношения с Байдън, дава възможност на САЩ. За да използват езика на медиацията, американците трябва да „предприемат интервенция“. Те трябва да се опитат да убедят британците и французите да загърбят най-крайните си заплахи и да работят заедно в името на собствения си интерес и този на по-широкия запад.
преди 2 години Според автора, ЕС трябва да остави Великобритания да ползва всички облаги от съюза, но да не поема никви негативи. Тоест, англичаните са нещо повече от всички нас щото имали кралица. Дугата глупост е че с БРЕКЗИТ англичаните си върнаха суверинитета, всъщност станаха напълно зависими от САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Абсолютно погрешен извод ...Великобритания има пълното право да възстанови суверенитета си над морските води. Франция, използвайки ЕС, не обмисля, че така дава коз на ЮК едностранно да заличи споразумението за Северна Ирландия.Кой ще е виновен тогава ... ми франсетата.Франция и Германия използват ЕС по най-брутален и безскрупулен начин.Полша надигна глава, но и Унгария не е мирнала ... Тепърва ще избуяват различията между Италия и Гърция с Германия и Нидерландия.ЕС е международна организация на национални държави. Франция и Германия държат на своя суверенитет, но използват ЕС за да мачкат суверенитета на малките държави ... Това ще им изиграе лоша шега ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар