Германия Inc. се притеснява от Китай

Херберт Дийс, лавен изпълнителен директор на VW, защити ангажимента на компанията си в региона, като твърди, че тя поддържа своите „ценности в Синдзян, включително представителство на служителите, уважение към малцинствата и социални и трудови стандарти“. Някога разглеждан като ключ към дългосрочния просперитет на Германия, сега Китай се разглежда от Берлин като дългосрочен проблем.

Нещо се е променило

Дори най-големите защитници на Китай в Германия вече не се преструват, че икономическият просперитет може да превърне огромната част на Азия в демокрация от западен стил - идея, известна като „трансформация чрез търговия“, която се пропагандира от германските ръководители и политици след Студената война.

„Трезвата оценка е, че „трансформацията чрез търговия“ е достигнала своите граници“, заключава BDI. „Очакването, че глобалната икономическа взаимозависимост автоматично ще улесни разпространението и развитието на пазарните икономики и демократичните структури, не се осъществи“, заключава организацията.

Тази проверка на реалността постави германския бизнес в затруднение и то не само по отношение на Китай. Едно от четири работни места в Германия зависи от износа и въпреки постоянния натиск от страна на партньорите си, Германия има един от най-големите търговски излишъци в света от десетилетия. Голяма част от тази търговия е с авторитарни държави като Китай и Русия.

Докато Германия винаги е търгувала с неприятни режими, тя никога не е разчитала на такива до степента, в която сега разчита на Китай. Въпреки че САЩ все още са най-големият експортен пазар на Германия като цяло, Китай е двигател на голяма част от ръста на търсенето на германски машини и автомобили през последните десетилетия и е най-големият търговски партньор на Германия (комбиниран износ и внос) в продължение на пет години подред.

Дебатът за Китай в германската индустрия идва, когато политическите ветрове в страната се променят. И Зелените, и либералните Свободни демократи, двете партии, които се очаква да се присъединят към социалдемократите при сформирането на ново правителство, заемат значително по-твърда позиция спрямо Китай, отколкото отиващия си канцлер Ангела Меркел.

Меркел е критикувана от години, че е твърде мека към Китай. В разгара на миналогодишните демократични протести в Хонконг тя отлетя за Китай с голяма търговска делегация и се срещна със Си. Тя беше и движещата сила зад инвестиционното споразумение на ЕС с Китай. Сделката, подписана миналия декември, среща силна съпротива във Вашингтон, където през последните години се формира консенсус между двете партии, че Западът трябва да заеме по-строга позиция спрямо Китай.

„Онези, които очакват Европа да бъде неутрална в противопоставянето между Китай и САЩ, забравят за реалността“, казва Биджан Джир-Сарай, говорител на Свободните демократи в германския парламент по външната политика. "Разбира се, ние също се борим за европейските интереси, но нашето място е в тясно партньорство със САЩ и не трябва да си правим илюзии“, допълва говорителят.

Сред насоките на BDI за новата европейска външноикономическа политика например има призив за по-силно евро спрямо другите валути, като се твърди, че това „ще осигури на Европа по-голяма тежест в международната платежна система и световните финансови пазари“.

Нилс Шмид, говорител по външната политика на СДП в германския парламент, твърди, че Германия трябва да настоява по-силно в рамките на ЕС за обща позиция по отношение на Китай – такава, която не е непременно в опозиция на тази на САЩ, но поставя европейските интереси на първо място.

Бъдещото правителство на Германия трябва да "укрепи основите за способност за действие - както на национално, така и на европейско ниво", казва той. „Тогава няма да има нужда да се обявява нова Студена война с Китай“, заключава той.