Със „Северен поток 2“ Русия завършва 30-годишната си енергийна стратегия

Газопроводът „Северен поток 2“, свързващ Русия с Германия под Балтийско море, е охулван в САЩ и части от Европа като руски заговор за впримчване на европейските купувачи на газ. Не е така. Това е последната връзка в 30-годишен проект за отклоняване на руския износ на петрол и газ от транзитните маршрути през бившите съветски републики. От руска гледна точка това е напълно логична цел. Ако не мислите така, просто попитайте канадците за Keystone XL, пише за Bloomberg петролният стратег Джулиън Лий. 

Тя дори не можеше да доставя суров петрол до основното си черноморско пристанище Новоросийск без да го прекарва през украинска територия, докато основният й изход в Балтийско море беше Латвия. Доставките на газ за Западна Европа трябваше да преминават през една или повече от бившите съветски републики Беларус, Украйна и Молдова. След това те трябваше да пресекат поне една от бившите сателитни на СССР държави - Полша, Чехия, Словакия, Румъния или България.

Отношенията на Москва с всички тези страни се променяха - и то не към по-добро от гледна точка на Русия.

Така Москва започна поредица от проекти, за да намали зависимостта си от транзита през бившите съветски държави за износа на въглеводороди. На брега на Балтийско море бяха построени нови терминали за износ на петрол. След като първият от тях - в Приморск - беше завършен, експортните потоци през пристанища в Латвия, Литва и Полша секнаха. Всичките нарастващи доставки на петрол от Русия в крайна сметка бяха изнасяни през руските пристанища.

Същото се случи и на юг, като потоците на суров петрол през украинските терминали в Одеса и около нея бяха спрени до края на 2010 г.

Русия предприе подобен процес и с газа. Бяха изградени големи нови тръбопроводи за износ, за да свържат Русия директно с основните клиенти - първо Турция, а след това Германия. Газопроводът „Син поток“ под Черно море намали зависимостта на Русия от транзита през Украйна за доставка на газ до Турция, докато „Северен поток“ намали ролята на Беларус и Полша в доставките на руски газ за Германия и други купувачи в Западна Европа.

Тези маршрути бяха последвани по-късно от „Турски поток” и сега „Северен поток 2”. Политиката на Русия не трябва да ни изненадва, нито пък е уникална.

Историята на транзитните тръбопроводи обаче не е щастлива. Списъкът на тези, които са излезли от употреба, включва тръбопровода IPSA, който свързваше петролните находища в Южен Ирак със саудитския тръбопровод Изток-Запад и саудитската Tapline, която пренасяше суровия петрол до терминал за износ на брега на Ливан.

Други бяха предлагани, планирани и дори частично построени, само за да отидат за скрап. Изграждането на тръбопровода TAPI, предназначен да пренася газ от Туркменистан през Афганистан и Пакистан до Индия, се обсъжда от най-малко 25 години, но изглежда още по-малко вероятно да бъде построен сега, отколкото през 1996 г.

Съдбата на тръбопровода Keystone XL, предназначен да доставя канадски суров петрол до рафинерии и експортни терминали в САЩ, трябва да послужи като предупреждение за всички, които смятат да разчитат на транзит през съседна страна, за да доставят своите въглеводороди на пазара.

Дори транзитните тръбопроводи, които са оцелели и процъфтяват, често не обслужват първоначалните си собственици, както е било планирано.

Русия използва собствения си ливъридж като транзитна страна, за да промени структурите за управление и облагане на казахстанския тръбоопровод CPC в своя полза. Турция постъпи по подобен начин като транзитна страна на петролопроводи и газопроводи от Ирак и Азербайджан, както извличайки по-високи транзитни такси, така и осигурявайки си по-голям контрол.

Следователно не е изненада, че Русия се опитва да сложи край на зависимостта си от подобни връзки.

Руският газов монополист Газпром има договор за доставяне на газа през Украйна, но само до 2024 г. „Северен поток 2“ скоро ще измести, а не само допълни, съществуващите газови потоци през Беларус, Полша и Украйна, като най-накрая сложи край на зависимостта на Русия от бивши съветски и сателитни държави за транспортиране на петрол и газ до западните експортни пазари.