Какви уроци (не) научи ЕС от Афганистан, които важат и за Сахел

Много се говори за това как победата на талибаните ще вдъхнови джихадистите в Сахел. Също толкова важно е правителствата да обмислят поуките от афганистанската интервенция за своите собствени стратегии.

Решенията за сигурност не могат да решат фундаментално политически проблеми, пише Кат Еванс, бивш британски посланик в Мали, за онлайн изданието EUObserver.com.

Една от причините за провал на интервенцията в Афганистан е преобладаващият фокус върху решенията за сигурност. Те трябва да бъдат само част от и подчинени на по-широка политическа стратегия, посочва тя.

Високите изявления нямат нищо общо с реалността на място, непрекъснато променящите се и често конкуриращи се приоритети подкопават напредъка.

Доходи от мак

Еванс припомня, че през 2004 г. се е обсъждало как изкореняването на мака ще предизвика реакция от страна на бедните фермери. Години по-късно войниците подкрепяха усилията за борба с наркотиците в пущунските сърца с предвидими ефекти.

Междувременно милиарди долари се изляха в Афганистан, допринасяйки за печалбарството и корупцията, които само засилиха основните политически предизвикателства.

Въпреки широко разпространеното признание, че проблемите на Сахел са политически и свързани с управлението, правителствата попадат в същия капан, като дават приоритет на сигурността пред политическите отговори и отговорите за развитие на региона, казва тя.

Ако толкова усилия бяха посветени на изпълнението на съществуващите ангажименти, като мирното споразумение от Алжир от 2015 г. и провеждането на по-широки реформи в управлението, за да се подпомогне възстановяването на социалните договори между държавата и нейните граждани, би имало повече основания за надежда.

Възможностите за проучване на истински приобщаващо политическо уреждане постоянно бяха пропускани в Афганистан. Това започна с решението да не се ангажират умерените талибански фигури, които първоначално бяха отворени за диалог.

По времето, когато Доналд Тръмп дойде да „договаря“ изтеглянето на САЩ, много от тях бяха елиминирани и заменени от по-екстремни, закалени в битки бойци, които не виждаха причина да правят компромис, когато крайната им цел беше видима.

Междувременно международните войски често са експлоатирани несъзнателно, за да преследват местни съперничества, които нямат нищо общо с тероризма, но все пак помагат за разпалването на конфликта.

Всъщност безразборното етикетиране на групи като „терористи“ може да отклони необходимостта да отговарят на законни искания или правителствата да признаят собствените си недостатъци.

В Сахел външни лица често са използвали предишни несправедливости, особено сред исторически маргинализирани групи. Някои общности са стигматизирани и са обект на строги действия за сигурност в резултат на необходимостта да съществуват съвместно с терористични групи, което често само ги отчуждава допълнително. Фокусирането върху решаването на техните основни проблеми би било по-ефективно при отделянето им от такива групи.

По същия начин, ако хората не виждат как да постигнат целите си чрез политически средства, това само ще стимулира насилието като средство за преследване на промяна. Това често води до изтласкване на умерени гласове поради разочарование.

Поради това правителствата (включително международните) трябва да имат желание да се ангажират и изслушват всички легитимни избиратели на място, а не само тези, които се разглеждат като удобни партньори.

Еванс посочва, че не бива да се подценяват разяждащото въздействие на корупцията и безнаказаността. Хората могат да забравят, че когато талибаните дойдоха на власт през 90-те години на миналия век, те бяха популярни. Афганистанците приветстваха повишената сигурност и достъпа до бързо правосъдие, което до голяма степен се считаше за справедливо, дори и да е брутално. Това беше добре дошла промяна от страна на корумпираните, хищни служители и военачалници, които действаха безнаказано.

Неуспехът на борбата с разрастващата се корупция сред новите политически елити и за наказване на злоупотребите не само подкопа усилията за „изграждане на нация“, той остави обикновените афганистанци разочаровани.

Подобни опасения относно корупцията, безнаказаността и липсата на услуги са често срещани в Сахел, както е отразено в неприятните заключения от Националния приобщаващ диалог в Мали през 2019 г. и честите протести на местните. Корупцията разяжда институциите на държавата, подкопава способността ѝ да изпълнява социалния си договор със своите граждани и в крайна сметка засяга тяхното виждане и лоялност към държавата.

Скоростта, с която талибаните отново завзеха властта, изненада мнозина, предвид международните инвестиции в афганистанските сили за сигурност. Обучението и оборудването не са достатъчни; хората трябва да вярват в това, за което се борят, за да са готови да жертват живота си. Това не е нещо, което външни лица могат да създадат, казва тя.

Повече честност

Международните партньори със сигурност играят важна роля, но местното лидерство и визия правят разликата между страна, която е в състояние да обедини различни групи, за да вижда отвъд тесните, частни интереси, и да работи заедно за преодоляване на конфликта и нестабилността, за да осигури по-добро бъдеще за народа си.

Еванс смята, че ключов момент тук е необходимостта от повече честност. В Афганистан правителството беше твърде склонно да вярва на собствената си пропаганда, а не да се справи с истинските проблеми, подкопаващи напредъка. Това се случва и в Сахел, заключава тя.