ЕС отново е изправен пред дебат за фискалните правила

Европейският съюз (ЕС) е напът отново да започне дебат, от който се страхува: дали и как да реформира общите си фискални правила. Почти всеки намира нещо, което да не хареса в тях - твърде ограничаващи, ако искате да харчите повече, твърде разхлабени, ако искате другите да харчат по-малко, и твърде сложни и в двата случая. Никой обаче не изразява голяма надежда, че правителствата, с техните много различни нагласи към бюджетирането, ще договорят път напред, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Един от разглежданите варианти е да се повтори изборът, направен през 2015 г., когато Европейската комисия публикува „съобщение“, в което се посочва, че тя ще изпълнява по-гъвкаво ролята си за наблюдение на бюджетите на държавите членки. Позовавайки се на свободата на действие, която правилата дават на комисията, Брюксел обяви едностранно - при първоначален отпор от правителствата - че ще толерира по-големи дефицити в страните, ангажирани с препоръчителните структурни реформи или инвестиции.

Тридимас посочва, че така наречената гъвкава комуникация „е била свързана с това как комисията ще упражнява собственото си право на преценка... строго погледнато, комисията каза, че има някои възможности съгласно съществуващата правна рамка“. Веднъж обявено, това означаваше ангажимент на комисията да прилага правилата по различен начин от преди - ангажимент със законна сила, тъй като тогава страните имаха право да разчитат на него, коментира Тридимас.

„Мисля, че има пространство комисията да отслаби фискалните правила чрез комуникация за „допълнителна гъвкавост“ в определени граници”, смята Алисия Хинарехос, професор по право в университета Макгил.

„Разбира се, това не може да направи чудеса“, добавя тя. Но трябва да се спазва забраната за прекомерен дефицит и да „се съблюдават числата“, посочени в протокол към Договора от Маастрихт (толкова малко вероятно да бъде променен): 3% от брутния вътрешен продукт за бюджетния дефицит и 60% за публичния дълг.

Но дори и тези цифри да не се променят, Хинарехос казва, че Договорът оставя на комисията известна „свобода на действие, когато става въпрос за нейното мнение в края на процеса дали има прекомерен дефицит или не“. Това може да включва детайлите по начина за изчисление на дефицитите и дълговете, или че дори след като изчисленията са направени, Брюксел „се очаква да има холистична (в случая цялостна – бел. прев.) гледна точка“.

Едно от възможните тълкувания е да се подчертае, че Договорът описва изискванията за дълга и дефицита като „референтни“ стойности, а не граници. Въпросът е какво трябва да означава „референтни”. Може ли например да се твърди, че ако съотношение към БВП от 60% е индикатор за устойчив публичен дълг, когато лихвените проценти бяха 4-5 %, то много по-висока стойност е устойчива в днешната среда с ниски лихви? „Не бих изключил възможността този вид аргумент да е убедителен“, изтъква Тридимас.

Друг очевиден начин на аргументация е, че след като ЕС и неговите държави членки са ангажирани с въглеродния преход, комисията може да третира това, което смята за „зелени“ разходи, по-снизходително, и дори да изключи напълно от изчисленията инвестициите, свързани с декарбонизацията. Според Хинарехос по такъв подход „най-малкото може да се спори“.

Ако комисията все пак тръгне по пътя на „гъвкавостта“, това ще има колкото политическо, толкова и икономическо или правно значение. Фискалните гълъби и ястреби не са на едно мнение дали фискалните правила трябва да бъдат подобрени, преди да се прекрати тяхната пандемична отмяна (което трябва да се случи в края на 2022 г.), или статуквото може да остане компромисен вариант, ако не бъде постигнато споразумение. Нова комуникация за установяването на гъвкавост би изместила баланса на силите в този дебат, като промени стандартното тълкуване на съществуващите правила.

И ако Брюксел има юридически картбланш да повтори трика от 2015 г., отново ще има значение каква политическа подкрепа може да получи от столиците. „Трябва да е налице убедителен наратив“, казва Тридимас, „...това е вид институционален разговор."