Байдън води война за демокрация на два фронта

Очевидната стратегия на САЩ е да преговарят за нова търговска сделка с азиатските съюзници. Администрацията на Обама сключи точно такава сделка, Транс-тихоокеанското партньорство (TPP), само за да се оттегли Тръмп от нея. Но протекционистките настроения в САЩ вече бяха толкова силни - отляво, както и отдясно - че Хилари Клинтън също се отказа от TPP, докато беше в президентска кампания. 

Сега САЩ търсят други икономически инструменти, за да засилят влиянието си в Азия. Един пакт относно технологичните стандарти изглежда потенциално интересен, както и усилията за осигуряване на инфраструктурно финансиране като алтернатива на китайската инициатива „Пояс и път“. Но това всъщност са вторите най-добри решения.

Решението на Байдън да прекрати войната в Афганистан беше до голяма степен обусловено и от решимостта му да постави чувствата на средната класа в Америка над инстинктите на външнополитическата клика във Вашингтон. Изтъкнати бяха и геополитически мотиви за оттеглянето - че напускането на Афганистан ще освободи ресурси за съсредоточаване върху Китай и Русия. И двата аргумента имат известна сила. Но триумфът на талибаните трудно може да бъде отчетен като победа за демокрацията. Двуседмичният хаос в Афганистан, показан по телевизията, също така беше голям удар за репутацията на Байдън у дома.

Идеята, че Байдън е некомпетентен, сега се лансира от републиканците, които също посочват неспособността да се контролира миграцията по южната граница на Америка и трудностите на администрацията да прокара разходния си пакет през Конгреса. Едно скорошно проучване на общественото мнение показа, че одобрението на Байдън е спаднало до 38%; според други изследвания то е малко над 40%.

Белият дом се опитва да изгради имидж в чужбина на възраждаща се Америка, която не е нито Рим, нито Ваймар. Но във Вашингтон на Байдън страхът, че президентът може да се провали - и страхът какво това би могло да означава за Америка - сега витае във всеки разговор.