Инфлацията, причинена от доставките, изправя централните банки пред нов проблем

Проблемите с доставките в световната икономика захранват инфлацията с толкова бърз темп, че може да се наложи централните банкери да се намесят макар коригирането на този дисбаланс да е отвъд техните правомощия, коментира Bloomberg.

Тяхната дилема е, че е трудно да се определи колко точно от инфлацията се дължи на възстановяването на търсенето с края на ограничителните мерки и колко на проблемите с доставките, причинени от задръстените пристанища и недостига на суровини и работници.

Увеличаването на лихвените проценти в момента ще засегне търсенето, което изкара света от миналогодишната рецесия, но няма да помогне особено за проблемите в доставките. Ако недостигът след това се облекчи и търговията се нормализира, политиката може да се окаже твърде стегната и да спре възстановяването.

Но ако централните банки се въздържат и проблемите с доставките продължат, това може да засили очакванията за по-висока инфлация – а това ще накара потребителите и компаниите да повишат заплатите и цените. В този сценарий може да се наложи централните банки по-късно да ударят дори по-силни спирачки.

„В момента е изключително трудно да се опитваш да определиш разликата между двигателите зад търсенето и предлагането“, каза Стивън Кинг, старши икономически съветник на HSBC Holdings, за Bloomberg Television. „Повечето централни банки вероятно ще признаят поне в частни разговори, че инфлацията е много по-висока, отколкото първоначално очакваха. Можете да разберете защо някои от тях гризат нервно ноктите си и стават все по-нервни“, посочва той.

Време за действие

На световно ниво потребителските цени се повишиха с повече от 4% през последните 12 месеца, а инфлацията без храните и енергията е на най-високото си ниво за последното десетилетие, посочват от JPMorgan Chase & Co.

Във Великобритания, където инфлацията е напът да достигне ниво двойно по-високо от целта на Английската централна банка (АЦБ) за тази година, гуверньорът Андрю Бейли предупреди в неделя, че централната банка ще „трябва да действа“ - макар че неведнъж е подчертавал ограниченията, до които централните банки могат да стигнат.

Трейдърите залагат, че АЦБ ще повиши основния лихвен процент до 0,5% до края на годината. Това ще е следващата централна банка след Норвегия и Нова Зеландия сред малкия брой развити страни, които повишиха разходите си за заеми по време на пандемията.

Федералният резерв едва ли ще се присъедини към тях скоро, но е готов следващия месец да започне да ограничава програмата за изкупуване на активи на стойност 120 млрд. долара месечно. Макар че председателят Джером Пауъл се опитва да отдели този ход от повишения на лихвите, други централни банкери натискат за ранен край на покупките на облигации, за да може Фед да има пространство за увеличаване на лихвените проценти при нужда през втората половина на следващата година.

Спукване на балона

Фед до голяма степен се придържа към позицията си, че причините за по-високата инфлация се крият по-скоро зад преходни фактори. По време на срещата през септември обаче централните банкери видяха рискове в решително възходяща посока. Инвеститорите сега залагат на две увеличения на лихвите от по четвърт пункт през следващата година.

Грег Питърс, ръководител на стратегиите в PGIM Fixed Income, поставя под въпрос колко точно може да се намеси Фед, за да спре ускоряването на инфлацията, произтичащо от постпандемичните сътресения във веригите на доставка.

„Не съм убеден, че Фед има някакъв контрол по тези въпроси“, каза той в интервю от 15 октомври за Bloomberg Television. „Експертите говорят за това как Фед трябва да спука балона, трябва да увеличи лихвите. Но как да се случи това по-точно? Да поправи проблемите във веригите на доставка? Наистина ли искате да пречупите пазара на труда?“, пита Питърс.

Европейската централна банка изглежда готова да продължи с подкрепата за възстановяването, отчасти повлияна от собствената си история да реагира твърде силно на сигналите за инфлация – ЕЦБ повиши лихвените проценти през 2008 и 2011 г., преди да подвие опашка, когато икономиката започна да се забавя. Председателят Кристин Лагард заяви в събота, че текущият пик на инфлацията едва ли ще се задържи дълго.

Тази позиция се споделя и от други. Гуверньорът на Китайската народна банка И Ган заяви в неделя, че инфлацията на производствените цени, която удари 25-годишен връх миналия месец, ще започне да се забавя в края на годината. Международният валутен фонд пък каза миналата седмица, че инфлационният натиск в развитите икономики като цяло ще се отпусне следващата година.

Да си купим време

Бизнес лидерите обаче предупреждават за по-дълготраен ценови натиск.

В понеделник Royal Philips снижи насоките си за растежа и печалбата, след като недостигът на полупроводници натежа върху продажбите. Главният изпълнителен директор Франс ван Хаутен очаква разходите за служителите да останат високи, а инфлацията при суровините да се забави.

Ако комбинацията от силно търсене и прекъснати доставки продължи, това ще повиши риска централните банки да бъдат принудени да „променят рязко политиката по някое време нататък“, казва Нийл Дута, ръководител на икономическия отдел в Renaissance Macro Research.

Един от начините централните банкери да постигнат баланс би бил използването на по-ястребова реторика – за да се ограничат инфлационните очаквания – докато в същото време се задържи реално увеличение на лихвите, което ще забави възстановяването, смята Джон Бригс, глобален ръководител на стратегията в Natwest Markets.

Това е стратегия, с която „да се спечели време, за да стигнем от другата страна“, пише той, „и да се надяваме, че сегашните увеличения в цените на стоките и енергията, предизвикани от доставките, ще се забавят преди 2022 г.“, посочва Бригс.