Зелена ли е ядрената енергия? Не ЕС трябва да решава това

Германия, на свой ред, е на точно обратната позиция. След ядрената катастрофа във Фукушима страната бързо реши да се откаже напълно от ядрената енергия и ще изключи и последната си ядрена централа догодина.

А Зелените, които очевидно ще играят голяма роля в следващото германско правителство, ненавиждат ядрените технологии с почти религиозно настървение. Така че да, Германия ще се бори срещу това ядрената енергия да получи зелен етикет в европейската таксономия.

Резултатът е хаотична борба за надмощие, като Франция вече формира алианс от девет държави, сред които и България, а Германия се бори за подкрепата на другите държави членки. Подобен сблъсък пречи на класифицирането и на природния газ. Изкопаемо гориво е, мръсно е – но далеч по-малко мръсно от въглищата например, които може да помогне да бъдат заменени по време на прехода към напълно възобновяемо бъдеще. Та какъв етикет тогава трябва да получи газът? В бъдеще битки може да има още за водорода или каквито и да е било индустриални процеси.

Решението, както винаги когато държавата планира, ще се сведе до политическо надмощие, а не толкова до икономика и наука. А това е лошо. Просветлените правителства – като това на Финландия – осъзнаха, че вместо това ще се нуждаем от прагматичен портфолио подход за реформиране на енергийната ни система. Не можем да си позволим да изключим напълно цял един сектор на база на бюрократични определения.

Таксономията на ЕС изглежда още по-погрешна, когато осъзнаете, че се сблъсква с една по-добра европейска политика, която може да е както удобна за пазара, така и ефективна, ако ѝ се даде подходящ шанс. Това е мярката за въглеродните цени, зададена в европейската Система за търговия с емисии. ЕС има таван на количеството парникови газове, които европейската индустрия може да отделя, и постепенно ще намалява този праг – от това се нуждаем.

Цените на въглеродните квоти са правилният инструмент за пренасочване на капитал там където е най-необходим. Компании, продукти и процеси, базирани – дори и непрозрачно – на „мръсни“ технологии, ще станат по-малко привлекателни за инвеститорите. техните по-чисти конкуренти пък ще привличат повече капитал. Невидимата ръка на Адам Смит (шотландският философ, известен като „бащата на капитализма“ – бел. ред.) евентуално ще реши кой е най-добрият микс от вятърна, соларна, ядрена енергия, газ или друго.

Таксономията изкривява този механизъм. Внезапно цeната на този капитал – и оттам отстъпката за инвеститорите – за технология А става изкуствено висока, а за технология Б неестествено ниска.

Посланието на Клут за политиците от Берлин до Брюксел и навсякъде другаде по света: Увеличете разходите за въглеродни емисии, които са общият враг на човечеството. Но вдъхнете нова сила на доверието си в пазара да направи каквото трябва за намаляването им.