100 млрд. долара - препятствието, от което зависи успехът в борбата с климата

Разделителна линия за 100 млрд. долара между най-богатите и най-бедните страни в света заплашва да подкопае всяка надежда за голяма сделка на преговорите по климата COP26, коментира Bloomberg.

Това е сумата от годишните вноски, обещани преди повече от десетилетие от развитите страни, за да помогнат на по-малко заможните държави да намалят вредните емисии и да се адаптират към климатичните промени. Това е и едната половина от договорката тип „услуга за услуга“ през 2015 г. в Париж: развитите страни дават кеш, а в замяна бедните държави инвестират в технологии за чиста енергия и проекти за устойчивост, например защита срещу наводнения.

Преди следващата голяма среща за климата в Глазгоу, Шотландия, се оказва, че развитите икономики не спазват обещанието си. Заради огромната финансова дупка някои от страните, които излъчват най-много парникови газови, включително Индия и Бразилия, отхвърлиха призивите да намалят замърсяването по-бързо без допълнителна подкрепа.

Част от проблема е, че не е съвсем ясно кой на кого какво дължи. Няма ясно определена квота за паричните вноски, както в НАТО, където страните членки отделят 2% от общите си разходи за армията. Консенсусът е, че основният виновен са САЩ. Най-голямата икономика в света е допринесла само 4% от справедливия си дял през 2017 и 2018 г., посочва мозъчният тръст Overseas Development Institute, изчислено спрямо богатството, емисиите и размера на населението. Освен това САЩ са отговорни за най-големия дефицит в абсолютно изражение.

Президентът Джо Байдън бе подложен на сериозни критики през април, след като се ангажира само с 5,7 млрд. долара до 2024 г. - частица от това, което Европейският съюз вече дава. Наскоро той обяви, че ще удвои тази сума, но затова е нужно одобрението и на Конгреса.

„Този нов ангажимент значително повишава шансовете развитите страни да успеят да изпълнят ангажимента си за своите 100 млрд. долара, но не го гарантира“, коментира Алдън Мейер, старши сътрудник към климатичния мозъчен тръст E3G. „Други страни, например Австралия и Италия, също трябва да активизират усилията си“, посочва той.

климат

От 23-те страни, отговорни за осигуряването на финансиране по климатичните проблеми, само Германия, Норвегия и Швеция са дали справедливия си дял, сочи доклад на ODI. Донорските страни почти не са постигнали напредък към целта, сочат последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Общото климатично финансиране, мобилизирано от богатите страни, възлиза на 79,6 млрд. долара през 2019 г., което е само с 2% повече спрямо 2018 г. За да се компенсира разликата, вноските трябваше да скочат с 20 млрд. долара миналата година – особено невероятно развитие предвид ударените от пандемията икономики и съсипаните държавни бюджети.

Развитите страни първоначално договориха целта от 100 млрд. долара на СОР15 в Копенхаген през 2009 г. Договорката бе единственият позитив от срещата, която до голяма степен бе провал. Парижкото споразумение от 2015 г., чрез което всички страни се договориха да си сътрудничат, за да ограничат глобалното затопляне, също потвърди финансовия ангажимент, макар че донорските страни бяха все още далеч от изпълнението на целта.

Около 70% от средствата, осигурени през 2019 г., идват под формата на заеми – модел, който вероятно ще продължи и потенциално ще вкара бенефициентите в още по-големи дългове, твърди Oxfam. Грантовете и финансирането от многостранни банки за развитие също се ползват, за да се постигне желаната цифра.

Продължителният недостиг на финансиране тлее над последната СОР среща. „Дори само идеята, че донорските страни не са успели да постигнат тази цел, създава толкова негативна атмосфера“, казва старши политическият съветник в Oxfam Германия Ян Ковалциг. „Това може да създаде огромна пречка пред успеха“, посочва той.

Предоставянето на повече финансова помощ за климата ще бъде ключово, за да се постигне напредък по серия от въпроси в Глазгоу – от постепенното премахване на въглищата до определянето на по-високи цели за намаляване на емисиите. Групата Г77 – фрагментирана, но силна група на развиващите се страни и Китай, може да предопредели дали ще има пробив или не. Няколко държави също заявиха, че целите им за намаляване на замърсяването зависят от подкрепата на по-богатите страни.

Да вземем Етиопия. Съгласно ревизирания ѝ план целта ѝ е да намали емисиите с 69% до 2030 г. Но 80% от 316-те млрд. долара, нужни да се финансират тази корекция, трябва да дойдат от чужди правителства.

Мароко също заяви, че над половината от заявеното намаление на въглеродните емисии с 46% зависи от финансова помощ. Увеличаването на купчината налични пари може да ангажира десетки страни с по-силни цели, включително Китай и Индия, които все още не са актуализирали емисионните си планове.

Коронавирусът усложнява допълнително нещата. Миналогодишните разговори бяха изоставени, а дълговото бреме и на богатите, и на бедните страни расте. Един страничен ефект е, че климатичното финансиране изпадна в застой, посочва Рейчъл Саймън, координатор по политиката за климата и развитието в Climate Action Network.

„Измина една година от момента за отчетност, който трябваше да имаме“, казва тя. „Климатичните влияния, здравната и икономическа кризи и нарастващите нива на дълга удариха уязвимите към климата страни по-силно. Не виждаме достатъчна намеса от богатите държави“, допълва Саймън.