Доколко сериозна заплаха за китайската икономика биха могли да станат трудностите на Evergrande, най-силно задлъжнялата компания за имоти в света, а сега и на Fantasia? Отговорът не е, че Китай ще преживее опустошителна финансова криза. По-скоро зависимостта на икономиката от инвестициите в недвижими имоти трябва да приключи. Това ще наложи огромна корекция и ще създаде голямо главоболие за властите: какво може да замени тези инвестиции като ново търсене, се пита Мартин Уулф на страниците на Financial Times.
От макроикономическа гледна точка най-важният факт за китайската икономика са нейните изключителни спестявания. През 2010 г. брутното национално спестяване достигна 50% от брутния вътрешен продукт. Оттогава то спадна малко. Но през 2019 г. все още беше 44 % от БВП. Въпреки че спестяванията на домакинствата са изключително високи, на ниво от средно 38% от разполагаемите доходи между 2010 и 2019 г., те представляват под половината от всички спестявания. Останалата част се състои главно от неразпределена корпоративна печалба.
Инвестициите плюс нетният износ трябва да съответстват на спестяванията, когато икономиката работи близо до потенциалния БВП, за да не навлезе в спад. След световната финансова криза нетният износ е малък дял от БВП: светът няма да приеме повече. Общите капиталови инвестиции съответно бяха средно около 43% от БВП от 2010 г. до 2019 г. Изненадващо, това е с 5 процентни пункта по-високо от нивото между 2000 г. и 2010 г. Междувременно растежът спадна значително. Тази комбинация от по-високи инвестиции и по-нисък растеж показва голям спад във възвръщаемостта на инвестициите.
Но има още по-големи проблеми, отколкото това предполага. Единият е, че високите инвестиции са свързани с огромни увеличения на дълга, особено на домакинствата и нефинансовия корпоративен сектор: първият скочи от 26 на 61% от БВП между първите тримесечия на 2010 и 2021 г., а вторият - от 118 на 159 процента. Друг проблем е, че значителна част от тази инвестиция бе прахосана. Самият Си Дзинпин говори за необходимостта от преминаване „към преследване на истински, а не надут растеж на БВП“. Това би трябвало да е голяма част от онова, което той имаше предвид.
Тази комбинация от големи непродуктивни инвестиции и нарастващ дълг е тясно свързана с размера и бързия растеж на имотния сектор. Изследване от 2020 г. на Кенет Рогоф и Юанчен Ян твърди, че имотният сектор на Китай е допринесъл за 29% от БВП през 2016 г. Сред икономиките с високи доходи само Испания преди 2009 г. е имала такова ниво. Нещо повече, почти 80% от това въздействие идва от инвестиции, като около една трета от изключително високите инвестиции в Китай са в имоти.