ЕС не трябва да се отказва от Западните Балкани

Европейският съюз сигнализира за преобръщане на политиката си за разширяване, тъй като докладите от Брюксел показват, че лидерите на ЕС вече не подкрепят гарантиран път към членство за страните от Западните Балкани.

Като се колебае по отношение на Балканите, ЕС приканва онези, които не споделят неговите норми и ценности, към границите и неговото културно-географско пространство. Това би било отмяна на отдавна поетите ангажименти и на които страните от Западните Балкани са разчитали. Това също би било стратегическа грешка, пише в коментар за онлайн изданието Politico.eu Катрин Ащън, първият в ЕС върховен представител по външните работи в периода, Миша Глени, бивш кореспондент на ВВС и експерт по Балканите, Марк Медиш, служил в Съвета за национална сигурност в администрацията на Клинтън, Алекс Рондос Рондос, който е работил в гръцкото правителство от 1998 до 2004 г., и Иван Вейвода, бивш изпълнителен директор на Балканския тръст за демокрация.

Кървавите балкански войни през 90-те години от ХХ век, предизвикани от разпадането на Югославия, напомниха ярко опасността от национализма и племенните отношения. Тежкото положение на десетки хиляди бежанци, заедно с изображенията на разрушеното Сараево, спомагат да се засили политическата воля в Европа. Пътят за членство на страните от региона в ЕС беше разчистен и САЩ бяха силен партньор в този съгласуван западен ангажимент.

С края на Студената война се отвори вратата за историческата интеграция на страните от Централна и Източна Европа в общия европейски икономически и политически проект. Така през 2004 г. 10 държави се присъединиха към ЕС - Полша, Унгария, Чехия и Словакия, трите балтийски държави Естония, Латвия, Литва и Словения. Към тях три години по-късно се присъединиха България и Румъния, а през 2013 г. - Хърватия.

С настъпването на умора от разширяването нагласите в ЕС се променят с течение на времето. Разходите за финансовата криза през 2009 г. и спасяването на Гърция изнервиха Западна Европа. Страните от Западните Балкани също бяха особено бавни и неравномерни реформатори, а продължаващите опасения за корупцията и антидемократичните тенденции внесоха огромна предпазливост.

Антимигрантските нагласи и фискалният консерватизъм също се втвърдиха в цяла Европа. Brexit също подкопа процеса.

Това не са въпроси, които трябва да се игнорират. Това беше обещанието за мир и сигурност, гаранция за по-широка Европа, основана на ценности и идеали, дадена от ЕС и подкрепена от САЩ, посочват експертите.

Не може да се отрече, че предизвикателството на интеграцията нараства с годините и е необходимо по-голямо търпение, увереност, въображение и енергия.

Залогът е изключително голям. Алтернативата е регресия към разделена Европа, заобиколена от сили, които нямат в основата си нито нейните интереси, нито нейните ценности. Оставянето на Западните Балкани в постоянна зона на здрач на ръба на Европа би било стратегическо поражение, а то може да се избегне.

Авторите на коментара подчертават, че са посветили значителна част от кариерата си на успеха на европейския проект със специално внимание към интеграцията на Западните Балкани. Според тях ЕС не трябва да се отклонява от региона. Вместо това трябва да потвърди предложението, което направи на хората от Западните Балкани, като същевременно работи в тясно сътрудничество със САЩ, за да настоява за необходимите реформи и напредък.

Администрацията на Байдън трябва да бъде силен партньор в подпомагането на постигането на тази цел, допълват те.

Сега е моментът да покажем подновено доверие в силна Европа и да популяризираме демократичните ценности, които все още вдъхновяват толкова много в региона и по света, заключава се в коментара.