Производителността е ключова за възстановяването след Covid

В големия дебат за инфлацията - дали тя е устойчива, или преходна - липсва нещо: ръстът на производителността. Способността да се произвежда повече със същите или по-малко компоненти уж не е всичко, казва носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, „но в дългосрочен план е почти всичко“.

Вероятно растежът на производителността се е ускорил по време на пандемията, което би трябвало да отслаби натиска върху цените. Ръстът би могъл също да повиши дългосрочния неутрален лихвен процент за най-големите икономики в света, като даде на техните централни банки повече пространство за маневри, отколкото смятаме, че имат, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Повечето икономисти ще ви кажат, че е практически невъзможно да има устойчиво увеличение на цените без възходяща спирала при заплатите. Както подчертават от Pantheon Macroeconomics в скорошна бележка до клиентите си, най-добрият индикатор за инфлацията на потребителските цени са разходите за труд на единица продукция. Те имат два компонента: заплати и производителност. Тъй като растежът на производителността има тенденция да бъде стабилен, повечето икономисти разглеждат заплатите като груба мярка за ръста на разходите за труд на единица продукция.

Ръстът на заплатите очевидно се ускори по време на пандемията, въпреки че тези данни бяха изкривени от ефекти на състава (тъй като много от служителите с по-ниски заплати в сферата на услугите загубиха работата си, съвкупните заплати се повишиха). Независимо от това, с нарастването на свободните работни места (въпреки че безработицата все още е по-висока, отколкото преди пандемията) фирмите предлагат по-високи заплати, за да запълнят персонала си. Средните почасови ставки на работниците в САЩ се повишиха с почти 5% на годишна база през юли и август.

Ако обаче производителността също се ускори, разходите за труд на единица продукция би трябвало да останат стабилни, а оттам и цените. След среден ръст от около 1% годишно в периода 2013-18 г. в САЩ, еврозоната и Великобритания, растежът на производителността в тези региони грубо се удвои през последните години. В САЩ той е средно 3% през първата половина на 2021 г. Разходите за труд на единица продукция са спаднали с 0,8% през същия период.

Макар скокът в производителността да е стандартна характеристика в ранния етап на възстановяванията, има признаци, че сегашният ще продължи. Проучване на McKinsey за глобалните икономически условия сред мениджърите в края на 2020 г. показа, че малко над половината от анкетираните в Северна Америка и Европа са увеличили инвестициите в нови технологии през миналата година, а според около 75% инвестициите ще се ускорят в периода 2020-24 г. Компаниите дигитализираха дейностите си 20-25 пъти по-бързо, отколкото предполагаха, че е възможно

Новите поръчки за дълготрайни стоки, произведени в САЩ, прогнозен показател за инвестициите, са се увеличили през 15 от последните 16 месеца. Има много причини да се смята, че фирмите ще продължат да инвестират: те седят върху купчина от кеш в резултат на фискалните програми за стимулиране и евтиния кредит; ръстът на печалбите се е ускорил; трудът вече не е толкова евтин заместител на капиталовите разходи; и фирмите трябва да наваксват след слабите инвестиции в предишния цикъл.

Преминаването към работа от дома по време на пандемията също може да е довело до повишаване на ефективността. Според предстоящо да излезе проучване на World50 сред 375 фирми с пазарна капитализация от 21 трлн. долара 65% от анкетираните смятат, че дистанционната работа е била добра за производителността. Още не могат да се правят окончателни оценки: шефовете може да виждат повече резултати, без да оценяват увеличения брой часове, които служителите отделят у дома.

По-високият ръст на производителността позволява на икономиката да поддържа стабилни цени дори при по-високи заплати. Отварянето на световната икономика след пандемията доведе до недостиг на предлагане, който вдигна инфлацията. С нарастването на производството и повишаването на производителността тя би трябвало да спадне. Компаниите ще могат да си позволят по-високи заплати, без да свиват маржовете си.

Правителствата приемат концепцията, че растежът на производителността е нещо добро. Администрацията на Байдън се опитва да насочи разходи за 3,5 трлн. долара към инфраструктурата и инвестициите в човешки капитал. Разгърнати през следващото десетилетие, тези разходи ще подкрепят ръста на производителността в САЩ в дългосрочен план. Фондът Next Generation на ЕС за еврозоната в размер на 806 млрд. евро изисква значителен процент да бъде изразходван за дигитализация, научни изследвания и иновации.

Това би трябвало да повиши потенциалния растеж и следователно дългосрочният (равновесен) лихвен процент, който максимизира растежа, без да предизвиква инфлация, ще бъде по-висок. Според последните прогнози на Федералния резерв този процент е 2,5. Ако производителността продължи да расте, той ще се вдигне още.

Финансовите пазари могат да имат проблем при по-високи потенциални ставки, но централната банка ще има по-голяма гъвкавост да продължи усилията си за намаляване на безработицата. Производителността наистина е почти всичко, що се отнася ди повишаване на растежа, минимизиране на инфлацията и максимизиране на благосъстоянието.