Преди близо 10 години Австралия смяташе, че е на върха на приятелството си с Китай. Страната отвори икономиката си за Пекин, искаше да преподава мандарин в училищата и покани китайския президент да изнесе реч пред парламента.
Сега всичко свърши, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.
Тези дни Австралия купува подводници с ядрен двигател, за да отблъсне Пекин, забрани участието на Китай на ключови пазари и се настрои срещу опитите на китайските власти да сплашат австралийските политици и медии.
Тази промяна частично отразява нарастващата глобална предпазливост от поведението на Китай. За президента на Китай Си Дзинпин това е забележителен пример как неговите неумолими опити да контролира икономическия и културния климат в чужбина могат бързо да се върнат като бумеранг – дори в страна, която първоначално възприе китайските увертюри.
Вместо да подчини Австралия, тактиката на Си Дзинпин върна Канбера към традиционните ѝ военни отношения със САЩ и Великобритания, което струва на Пекин потенциално ценен партньор в региона.
2012 г.: Австралия се готви за „азиатски век“
Когато Си Дзинпин пое контрола над Китайската комунистическа партия през 2012 г., австралийското правителство беше в разгара на геостратегически промени. Тогава Канбера си постави национални цели, сред които бяха преподаването на азиатски езици като мандарин в училищата, укрепване на търговските отношения с Пекин и отваряне на икономиката към Азия.
Т.нар. Бяла книга за азиатския век е част от по-широкото оттегляне на Австралия от нейните колониални корени и позиция в Британската общност, за да се позиционира като лидер в Азиатско-тихоокеанския регион и регионална сила.
Канбера естествено се обърна към Пекин - най-големия играч в региона и най-големия ѝ търговски партньор, за знаково споразумение за свободна търговия и възстановяване на отношенията.
Австралия и Китай приключиха преговорите за търговския пакт през ноември 2014 г., като Си Дзинпин беше поканен да изнесе реч пред австралийския парламент - чест, която обикновено се запазва за главнокомандващите на САЩ. „Трябва да засилим взаимното разбирателство и да бъдем искрени и надеждни партньори“, каза Си Дзинпин пред парламента и добави, че Китай и Австралия „не са обременени от исторически проблеми… Имаме всички основания да преминем отвъд търговското партньорство, за да станем стратегически партньори, които имат споделени визия и преследване на общи цели“, допълни той в речта си.
Някои смятаха, че това е зората на нова ера между двете страни. Само че това не се случи.
2013 г.: Си поиска „господстващо положение“
Докато Австралия се приближаваше към Китай, Пекин си създаваше своя собствена опорна точка: Си Дзинпин все пак произнесе съвсем различно обръщение към своите сънародници преди речта си пред австралийския парламент.
преди 3 години Вярното е точно обратно.Големият губещ е Австралия, а големият печеливш Русия и то благодарение на Джо Байдън! Сега руският експорт на суровини и материали комфортно ще заеме оставените доброволно от Камбера пазари! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Китай си личи че е с много беден опит във външнополитическо отношение.На практика няма истински съюзници , но за сметка на това напоследък все по-усърдно се заобикаля с противници.Пък Си доста уверено се е заел да навре и досегашният им вътрешноикономически напредък в *** г3ъз... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години На практика, докато публично обещаваше искреност и доверие, Си Дзинпин тайно се опита да притисне островната държава. ---Всеки ден научавам нещо ново от Инвестора и високоинтелигентинте му журналисти... островна, островна... колко де е островна тая държава! :D:D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Как Си Дзинпин изгуби Австралия > потъппо заглавие ското не бях чел. За да изгубиш нещо, значи си го имал. Ако Великобритания загуби Австралия, то би могло да се пише така. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години ++1000 Само където малко знаят какъв е терора в Австралия там сега. Но ние сме демократична държава и съответно имаме праведна цензура!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години В момента в доста китайски провинции има прекъсвания на енергоподаването. Много предприятия са спрели производство. Си реши да накаже Австралия като отказа техните въглища, но не беше подготвил план Б и поне до момента те не са заменени. Австралийските въглища са качествени и пазар за тях има . Никой не е ***, за да твърди сериозно че русия или китай ще фалират. Някой може да го е писал като метафора. Но, те се спихват и това е необратимо. Както между впрочем ще се спихнат и САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години До преди 2-3 години четяхме само статии как Русия фалира до две седмици. Сега е малко по-шарено - една статия Русия фалира, в друга Китай фалира, в трета Русия и Китай не е хубаво да са приятели, защото ще фалират заедно. И в същото време в "богатия" Запад опашки пред кухните за бедни, няма гориво по бензиностанциите, а САЩ нямат пари да си обслужват лихвите по заемите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години когато започнеш да четеш всеки ден на глас пред телефона си мъдрости на урсула гертруд фон дер лайен , за да се пречистиш ... когато започнеш в 6:30 сутринта да правиш физарядка по половин час , а не да се протягаш на топло м/у чершафите за втори сън ... когато започнеш да бачкаш и в събота на пълен работен ден , а не в петък на обяд да си на път към некоя вила ... тогава ще запчонеш да схващаш на 10% какво е да си обикновен китаец ... :))) ... дотогава е редно на безпросветните да им бъде забранен доживотно достъпа до изявления в интернет ... да четът и наваксват пропуснатото в средното си образование , да - но нищо друго ... !! ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Като гледам тиранията в Австралия, Китай ряпа да яде. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Според мен е 50/50, Австралия колко човека са? 20-30млн, Китай гони сигурно млрд и половина вече. Китай има достъп до доста повече държави, докато Австралия не, а след това с подводниците, не се знае какво ще е настроението на ЕС към тях за бъдещи търговски сделки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар