На пръв поглед парламентарните избори в Германия са победа за умерените и очевидна загуба за крайните политически сили. Популистките групи – „Алтернатива за Германия“ (АГ) в крайното дясно и посткомунистическата Левица на обратната страна – загубиха места в Бундестага. Голяма част от гласовете отидоха за една от четирите центристки партийни формации, въпреки че имаше големи разминавания между тях.
С тази присъда електоратът на практика зачеркна единствената възможна коалиция, която би била радикална – между социалдемократите, Зелените и Левицата. Вместо това следващото правителство ще е образувано от комбинации от дясноцентристки и лявоцентристки формации, може би натежаващо към вторите, пише в свой анализ колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.
Но ако се задълбочите в резултатите по региони, се появява различна картина. Тя показва, че Германия е дълбоко разделена. В САЩ червено-сините линии се намират между провинцията и градовете, както и между някои отделни региони, като например между Дълбокия Юг и Ню Ингланд. В Германия също има разделение между големите градове и провинцията. Но преди всичко – 31 години след обединението – делението все още е на някогашните Западна и Източна Германия.
Погледнете картите, изготвени от Bloomberg News. Те показват относителната сила на отделните партии географски. Именно представянето на по-малките партии говори много не само социологически, но и исторически.
Да започнем с Партията на свободните демократи. Тя е про-бизнес и про-пазарна партия, която подкрепя предприемачеството, индивидуализма и ограниченото влияние на правителството – това, което европейците, за разлика от американците, правилно наричат либерализъм. Подкрепата за нея е силна в Западна Германия и особено в югозападната провинция Баден-Вюртенберг, която се определя като земята на мислителите и изобретателите. Това е сърцето на прехваления успешен германски бизнес – семейни компании, автомобилни производители и други шампиони по износ.