Банките могат да се използват успешно в борбата с климатичните промени

Температурите се покачват и има много работа, за да се предотвратят пагубните последици. Европа търси един бърз и лесен път за осъществяване на промяната: защо не чрез банките, пише Пол Дейвис за Bloomberg.

Може да не се харесва на ръководителите от финансовия сектор, но банките са ефикасен начин за повишаване цената на въглерода и за гарантиране, че всички компании оповестяват подобаващо своите вредни емисии. Правителствата могат да накарат банките да изпълняват надзорната работа вместо тях.

Ако това звучи като скандално искане, погледнете го по друг начин. Банките вече се използват за политически и социални цели, най-вече от САЩ. Правилата срещу прането на пари бяха засилени драстично през последните 20 години специално за борба с финансирането на тероризма и за осуетяване на дейностите на политически неприемливи или опасни хора и групи. Попитайте BNP Paribas какво се случва, ако помогнете за насочването на пари към враговете на Америка. (Френската банка беше глобена с 9 милиарда долара през 2014 г. за извършване на финансови транзакции към Судан, Иран и Куба.)

Простият факт е, че финансите стоят в основата на всичко и банките могат да бъдат сравнително лесно контролирани. Системата е единен и ефективен прозорец към икономиката и вече се следи отблизо и регулира.

На климатичния фронт идеята е банките да бъдат накарани да се замислят много повече за това на какви компании отпускат заеми и на каква цена. Много банки вече спряха финансирането на електроцентрали, работещи с въглища, но стрес тестове, които включват рискове, свързани с климата и ще доведат до по-високи капиталови изисквания, могат да помогнат за създаването на структура на разходите за финансиране, която би трябвало да подпомогне по-чистата бизнес дейност и да обезкуражи по-мръсните практики в индустриите.

Европейският банков орган заяви наскоро, че очаква банките да приемат насериозно по-строгите екологични регулации и да започнат да добавят към своите капиталови буфери, които им помагат да абсорбират потенциалните загуби, произтичащи от кллиматичните рискове. Предстоящите стрес тестове в еврозоната трябва да започнат да разкриват какви проблеми могат да причинят климатичните рискове на кредитните портфейли. Разбирането на това включва банките да събират и докладват много повече информация за своите експозиции.

Това е труден и скъп проблем за индустрията, но е неизбежен, защото правителствата осъзнаха, че действието чрез финансовата система е икономически и политически целесъобразно.

Избирателите не харесват допълнителни преки данъци върху автомобилите и доставчиците на енергия или такива върху компании, които водят до повишаване на цените на нещата, които обичат да купуват. И все пак замърсяването и голямото използване на изкопаеми горива трябва да бъдат оскъпени, за да се стимулират хората да намират алтернативни начини за правене на нещата. Увеличаването на разходите за финансиране и капитал за дейности, които са по-лоши за околната среда, е добър отговор.

Все още предстои дебат. Някои банкери предпочитат остойностяването на въглерода, което засяга всички индустрии и би трябвало да удари най-големите нарушители с най-високите разходи. Схемите за търговия с емисии и въглеродните кредити са сред начините за това. Те имат подобен на данъците ефект, но цената се определя от пазарите, а не от правителствата. Възможен недостатък е, че спекулациите на пазарите могат да доведат до грешно ценообразуване, понякога изключително изкривено. Правителствата също така трябва да контролират компаниите, за да се уверят, че те използват правилно тези инструменти и понасят правилните разходи.

Отвъд политическото удобство банките така или иначе трябва да разберат и да се подготвят за рисковете, свързани с климата. Има заеми за фирми, жилища и търговски имоти, които например са изправени пред нарастващ риск от пожар или наводнение. Ако предпочитанията на потребителите се променят към по-екологични стоки и услуги, каква ще е стойността на кредитите за установени бизнеси, които са изоставени?

Банкерите може да мрънкат, но използването на индустрията им за борба с изменението на климата е много разумно. Финансовите стимули работят и използването на банките за налагане на разходите е по-ефективно от чакането политиците да направят преките данъци по някакъв начин поносими.