Външнополитическото наследство на Меркел - хладни трансатлантически отношения

До 2019 г. Меркел се отказа от надеждите да поправи отношенията си с Тръмп. В реч в Харвардския университет същата година тя говори за търговските бариери и лъжите, което беше широко интерпретирано като упрек към Тръмп.
Погледната от Берлин, американската политика се отдалечаваше от съюзнически отношения. Нейният ангажимент към Европа изглежда отслабваше на фона на затварянето на Вашингтон, растящите критики към свободната търговия и конкуренцията и въвличането в културни войни.

Поставянето от Тръмп на НАТО под съмнение и протекционисткият му щурм срещу европейските съюзници, включително Берлин, разтърсиха тяхното доверие в трансатлантическите връзки. За Меркел това означаваше, че Европа все повече ще трябва да разчита на себе си икономически, дипломатически и военно.

„Времената, когато можехме да разчитаме на другите, са в миналото…, ние, европейците, трябва да поемем съдбата си в собствени ръце“, каза Меркел в реч от 2017 г.

Кадрите с поддръжници на Тръмп, които щурмуваха Капитолия през януари, затвърдиха това мнение. „Как можем да разчитаме на САЩ за глобален ред, когато те не могат да заздравят демокрацията у дома?“, казва съветник на Меркел.

Изтеглянето от Афганистан

Надеждите, че Байдън ще възвести връщане към статуквото се изпариха след прибързаното изтегляне на американските военни от Афганистан миналия месец, отбелязват двама съветници на Меркел.

Въпреки традицията си на пацифизъм след Втората световна война, Германия имаше един от най-големите военни контингенти на НАТО в Афганистан. Меркел многократно трябваше да инвестира политически капитал в осигуряването на парламентарно одобрение за мисията.

Тя била смаяна, когато американските военни напуснали ключово летище, което било жизненоважно за евакуирането на германските военнослужещи, без да уведомят Берлин, казват съветниците ѝ.

Американски представители оспорват твърденията, че не са се консултирали с афганистански ръководители за напускането на военно-въздушната база Баграм, но не казват дали други съюзници са били консултирани или уведомени.

Решението на Байдън за изтегляне от Афганистан показа упадъка на Америка като конструктивна глобална сила – потенциално катастрофално развитие за ЕС, който спешно поискал блокът да възприеме по-независима позиция, казва съветник на Меркел.

С промяната на отношенията със САЩ Меркел става все по-увлечена по Китай. Тя посети страната 13 пъти по време на управлението си, повече от всеки друг голям западен лидер. През 2010 г. тя празнува там рождения си ден, а домакините ѝ организираха частна обиколка на известния мавзолей на Теракотената армия в Сиан. Тя учила китайска история, политика и икономика, казва бившият ѝ съветник по външната политика Кристоф Хьозген.

Меркел остава критична към еднопартийното управление в Китай. Тя прие тибетския лидер в изгнание Далай Лама и редовно осъждаше отношението на Китай към малцинствата. При първото си пътуване до Китай тя поиска да посети китайските лидери на Католическата църква. Но според съветниците ѝ Меркел смята възхода на страната за неизбежен.

Но възгледите ѝ надхвърлят само икономическите съображения. След последното си пътуване до Китай в края на 2019 г. тя посети Ухан седмици преди градът да се превърне в епицентъра на коронавирусната пандемия. Меркел казала на съветниците си, че страната става по-тоталитарна, но управлението ѝ на икономиката е по-ефективно.

За сметка на това ЕС и САЩ са все по-засегнати от поляризация и бюрократична инерция. Изборите в западните демокрации обикновено произвеждат лидери с все по-ниско качество, казала тя неотдавна пред свои доверени лица.
Меркел изрази тези възгледи в непопулярна реч през 2019 г. на форум за политиката в областта на сигурността в Мюнхен. Според нея стремежът на Китай към глобална домиnация е естествено развитие предвид размера и населението му. Байдън, който по това време беше бивш вицепрезидент, готвещ се да обяви кандидатурата си за президент, беше в публиката.

“Китай, със своето население от 1,3 млрд. души е толкова по-голям. Можем да работим усилено, да бъдем удивителни и страхотни, но като страна с 80 млн. души население няма да можем да надделеем, ако Китай реши, че вече не иска добри отношения с Германия“, заяви тя.

Това според бивши и настоящи съветници на Меркел е причината тя да смята, че всеки опит на САЩ за сдържане на Китай е обречен на провал.

През 2020 г. САЩ изпратиха представители на правителството в Европа по време на пандемията, за да изразят смесица от заплахи и обещания в опит да убедят страните да изключат китайския телекомен гигант Huawei от телекомуникационните си мрежи, за да предотвратят предполагаем шпионаж на компанията в полза на Китай.

Кампанията беше до голяма степен игнорирана. В Германия закон за мрежовата сигурност от 2019 г. позволи на мрежови оператори да използват оборудване на Huawei. Високопоставен съветник на Меркел посочва разкритията, че собственият мобилен телефон на Меркел е бил подслушван от американските разузнавателни служби години наред и допълва, че тя не се страхува от китайско наблюдение.

Според съветника канцлерът смята, че повече, а не по-малко икономически ангажименти са необходими между Запада и Китай за създаване на взаимна зависимост и предоставянето на по-добър лост на демокрациите спрямо Пекин в бъдеще.