Неравенството е в основата на ниските лихви

Възражение срещу този аргумент е, че става въпрос само за една държава, колкото и важна да е тя. Но тенденцията към по-голямо неравенство в доходите важи за почти всички големи икономики, особено Китай. Всъщност излишните спестявания на останалата част от света също така се проявяват в устойчивите дефицити по текущата сметка на САЩ. Необходимостта от компенсиране на тази сметка прави задачата на Федералния резерв още по-трудна.

Финансовата криза от 2007-12 г. трябва да се разглежда като резултат от тези процеси, разрешена чрез спасяване на финансовата система, затягане на регулациите и притискане на лихвите по цялата крива на доходността. Кризата с Covid дойде изневиделица, но отговорът беше още от същото. Освен това този път огромното увеличение на резервите на централните банки всъщност повиши по-широките парични агрегати. Следователно не е голяма изненада, че комбинацията от сътресения в предлагането и днешното силно търсене генерира „изненадваща“ инфлация.

И така, как би могла да се развие историята? Няма сериозна причина да се очаква неравенството в доходите - основният двигател на днешните излишни спестявания, да се обърне, въпреки че може да се стабилизира. Има отлична причина да се случи огромен инвестиционен бум, главно климатичният преход. Но това няма да се случи без последователно, решително, интелигентно и глобално осъзнато правене на политики, нищо което не може да очакваме, макар че можем да се надяваме на такова. Така че в средносрочен до дългосрочен план трайната стагнация вероятно ще се върне освен ако неравенството в доходите не се свие.

Краткосрочният период е по-труден за тълкуване, но ако и там нещо се обърка, това носи тревоги дори и в средносрочен план. В речта си на Джаксън Хоул Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв, настоя, че всичко е под контрол. Но от него се очаква да каже това. Ускоряването на инфлацията всъщност изненада почти всички. Тревогата трябва да идва от това, че ценовите шокове продължават и след това се вграждат в очакванията, които ще бъдат променени само след период на значително по-високи краткосрочни лихви. Това би предизвикало стагфлация, която би създала болезнени дилеми за централните банки и със сигурност би причинила опустошителни проблеми за по-уязвимите кредитополучатели, предимно изключително силно задлъжнелите развиващи се икономики, но не само те.

Извънредните политики от 2020 г. вече не могат да бъдат оправдани. Предвид днешните свръхниски краткосрочни лихвени проценти и подкрепящите фискални политики, трудно е да се разбере и защо мащабните покупки на активи трябва да продължат. Днес имаме повече от достатъчно пари и доходността по облигациите трябва да се повиши малко. Когато фактите се променят, централните банки трябва да сменят възгледите си. Това време е сега.