Макар че пандемията удари тежко работещите родители, тя предизвика и така необходимото преосмисляне на баланса между професионалния и личния живот. Защо толкова много от нас страдат от т. нар. прегаряне на работното място? Трябва ли пазарите на труда в богатите страни да бъдат с формата на щанга - с твърде много работни места на дъното и на върха, и недостатъчно в средата? Можем ли всички да намерим по-добър баланс? Не би ли било по-добре икономически и политически, ако го направим?
Вече има знаци за промяна. Повечето големи корпорации преминават към постоянен гъвкав график. 70% от служителите смятат, че това ще увеличи разнообразието при наемането, според проучване на McKinsey. Намалението на далечните бизнес командировки ще улесни работещите родители да приемат високи корпоративни постове. Компаниите дори стигат дотам, че дават приоритет на „смисъла“ на работата.
Просто погледнете инвестиционните банки, които автоматизират по-маловажните задачи, не само за да спестят пари, но и за привличане на повече таланти, като предлагат по-качествена работа за хората.
Разбира се, има много контраиндикатори. Неравенството продължава да разделя пазара на труда по начини, които насърчават по-екстремно работно време, резултат, който обикновено не благоприятства жените. В долния край на социално-икономическия спектър, софтуерът за автоматизирано планиране създаде нов високотехнологичен Teйлъризъм (традиционна система за работна ефективност – бел. ред.), който е брутален за всички нископлатени работници, но особено тежък за работещите семейства.
Но въпреки всичко това, все още мисля, че работното място ще стане по-феминизирано - и може би по-хуманизирано - поради мащабните технологични промени, посочва още анализаторът.
След като софтуерът, изкуственият интелект и други модерни технологии засегнаха още повече работната сила, програмирането и грижите ще съставляват голяма част от това, което остава на пазара на труда. Дори броят на необходимите програмисти ще бъде далеч по-малък, тъй като машините стават все по-добри в самонасочването си (машинно самообучение – бел. ред.) Софтуерът, както каза основателят на Netscape Марк Андресен, ще изяде света.
Междувременно застаряващото население и необходимостта от по-добро образование ще изискват повече грижи, учители, здравни работници и, разбира се, детегледачи. Повишаването на уменията и заплащането на хората в тази „икономика на грижите“ е един от основните приоритети на администрацията на Байдън.
Разнообразието, разбира се, се превърна в ключова цел на бизнеса. Но дори компаниите да давана приоритет само на печалбата, те би трябвало да се стремят да наемат повече жени, като се имат предвид данните, показващи, че представянето на акциите може да бъде с до 50% по-високо, когато има по-голям брой корпоративни лидерки.
При всичко, с изключение на най-високото ниво на човешките способности, превърнато в стока в един все по-дигитален свят, бизнесът, който процъфтява, ще бъде този с най-образованите и съпричастни работници. Подозирам, че повече от тях ще са жени.
преди 3 години браво , айде скоро да видим и тираджийки ... : ))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар