Германците все още са разделени по оста изток-запад

Приблизително четири от всеки пет източногерманци загубиха работата си временно или за постоянно в началото на 90-те години. Предачната фабрика, където работеха повечето селяни, се разпадаше през капитализма. Както и местното ТКЗС. Неговият началник бе бежанец от Силезия като дете, след като провинцията става полска през 1945 г. Една нощ, пиян и отчаян, той ни каза: „Канцлерът Хелмут Кол трябва да нахлуе в Полша“. Смутената му жена го замери с картофена обелка.

Един селянин, който лееше керемиди, беше източногерманска история на успеха. Работейки тайно вечер за хора, заседнали в официалните списъци на чакащите, той се бе сдобил с нов телевизор, душ и руска Лада, която беше несравнима с източногерманския Трабант. Чувстваше се горд, докато Стената не падна. За западните германци той едва ли беше по-добър от скитник или имигрант. Западните занаятчии, по-малко квалифицирани от него, имаха стерео системи и можеха да си позволят ваканция в Испания. Возейки ме веднъж по аутобана, той беше зяпнал профучаващите беемвета. Дори селските тийнейджъри се чувстваха изоставени. Преподавах на двама, които изведнъж бяха започнали да учат английски в училище. Подозирам, че по-късно са били сред четвъртината източногерманци, който се преместиха на запад.

Повечето запазиха спомена за унижението. Беше им казано, че те и тяхните работа и държава не струват нищо, че са били мързеливи расистки комунистически доносници, които сега трябва да станат западняци. Източногерманците почувстваха второкласния си статус отпечатан върху телата им - подути от свинско, картофи и бира, облечени в неподходящи дрехи.

Мнозина се оказаха на работа при западни шефове, като животът им се диктуваше от западните медии. Поглеждайки назад, те може би биха предпочели да им се даде дялово участие в източногермански предприятия. Иронично, след като Източна Германия изчезна, най-накрая се появи източногерманска идентичност. През 1991 г. само 43% от източногеманците казваха, че се чувстват силно или сравнително силно свързани със старата Германска демократична република (ГДР). Към 2016 г. това заявяваха вече 63%. Източногерманските избиратели на AfD непропорционално вярват, че животът е бил по-добър преди 1989 г.

Всъщност Източна Германия днес със сигурност е безпрецедентно добра за живеене, просперираща и продемократична. Самооценката за удовлетворението в региона скочи след 1990 г. Всичко, което бе необходимо, беше едно поколение разрушени животи.