Работниците в САЩ няма да имат силна позиция относно заплатите задълго

Американският трудов пазар е все по-мистериозен. Икономистите са разделени по въпроса дали това е изключително подходящ момент да бъдете нает или не. Данните просто заплитат още въпроса, пише Лиза Абрамович за Bloomberg.

Част от отговора е в колективната екзистенциална криза. Оказва се, че не може просто да спрем и да рестартираме икономика без нищо да се промени. Хората се адаптират към техните реалности и резултатът е масово преосмисляне на връзката им с работата - къде и как искат да живеят, какво искат да правят и колко пари трябва да изкарат.

Много работници се пенсионират по-рано, като неотдавнашно проучване на клона на Федералния резерв в Ню Йорк показа, че най-малко хора планират да продължат да работят след 62-годишна възраст от началото на статистиката през 2014 г. Други, особено майките, искат да отделят повече време на децата си, показват проучвания на Pew Research Center.   

Всичко това звучи страхотно, поне за служителите, защото компаниите се нуждаят от работници и са принудени да вдигат заплатите. Но има уловка: Предимството на работниците е временно. Най-вероятно те ще го загубят в не толкова далечното бъдеще, като компаниите или ще заменят свободните позиции с нови технологии, или ще намалят амбициите и продажбите си.

Въпреки че изглежда, че компаниите имат огромен брой открити позиции, „ще се запълнят ли те преди самите работни места да изчезнат?“ Питър Чир от Academy Securities наскоро написа следното в доклад. „Все повече се притеснявам, че през следващите седмици и месеци все повече работни места на начално ниво ще бъдат заменени с технологии.“

Чир има валиден довод. Много ресторанти бяха затворени временно поради недостиг на персонал. Американските производители отбелязват по-бавен растеж, тъй като имат трудности с попълване на личния състав. Продажбите се забавят, след като търговците на дребно бързат да заредят рафтовете си. В допълнение, Чир отбелязва, че се натъква на повече примери, че „географското“ изместване може да играе роля, тъй като има несъответствие между това къде са работните места и къде живеят работниците; още не е постигнато равновесие. Всичко това показва потенциален край на този благодатен цикъл за работниците без допълнителен тласък за растежа или производителността.

Засега Федералният резерв е готов да бъде по-търпелив, като позволи тази динамика да продължи без да започне да премахва монетарните стимули отчасти поради начина, по който са разпределени печалбите. Заплатите се увеличават с най-бързия темп за по-нископлатените позиции спрямо по-високоплатените от края на 90-те години на миналия век, според наблюдението на възнагражденията от клона на Фед в Атланта. И това вероятно ще продължи, особено ако служителите изискват повече, след като са изправени пред значително по-високи цени в ежедневието си.

Междувременно американските домакинства имат рекордни спестявания в банките - които ще им помогнат да се задържат на повърхността - благодарение на получените пандемични чекове за над 800 милиарда долара. Това им помага да бъдат по-придирчиви към работните места, които приемат, поне засега.

Както моят колега от Bloomberg Конър Сен написа по-рано през септември, „Работниците имат много повече възможности, отколкото дълго време досега, което им дава свобода да действат по начин, по който може би не биха могли в миналото.“

Въпреки това заплатите продължават да растат с по-бавен темп, отколкото през 2007 г., дори при милионите свободни работни места. Докато заплатите имат възможност да се повишат още малко с нагаждането на хората към новите им реалности след пандемията, следващото предизвикателство е насреща.

Работниците, които искат да преосмислят живота си, вероятно имат най-добрата възможност за това от много години, но този прозорец в крайна сметка ще се затвори. Часовникът цъка.