Тъй като се множат опасенията относно слабото потребителско търсене, изникват и прогнозите за по-нисък икономическия растеж в САЩ. Но кратък спад на потребителските разходи би могъл да даде на американската икономика пространството, oт което се нуждае, за да се адаптира, пише Карл Смит за Bloomberg.
Разбира се, основната причина за забавянето - разпространението на делта варианта на COVID и съпътстващото увеличаване на хоспитализациите - е безспорно трагична. Намаляването на държавната подкрепа и по-голямото търсене на услуги в сравнение със стоките също са фактори за понижените прогнози.
През последните няколко месеца глобалната перспектива започна леко да напомня за едно от най-страшните икономически състояния: стагфлацията. Цените на стоките нарастват бързо, докато ръстът на работните места се забави до пълзене.
Точно толкова притеснително е, че дългосрочният натиск върху инфлацията изглежда се увеличава, особено при жилищата, които представляват почти една трета от индекса на потребителските цени, като има малко компенсаторно увеличение на жилищното строителство или свързаните с него работни места.
За да не изглеждат нещата твърде песимистични, важно е да се посочи ключова разлика между стагфлацията от 70-те години на миналия век и днес. Преди половин век стагнацията на пазара на труда се увеличаваше и на работниците ставаше все по-трудно да си намират нова работа. Това е точно обратното на сегашната ситуация.
По принцип това означава, че чувството на отчаяние, което беляза 70-те години - станало известно чрез т. нар. индекс на мизерията, който е сбор от инфлацията и безработицата - едва ли ще се появи отново. Вместо това притеснението е, че днешните условия ще доведат до фундаментална промяна в американската икономика, която ще загърби някои работници.
Разочароващата истина е, че никой не знае точно защо работодателите изпитват такава трудно при запълването на свободните работни места, след като общата заетост остава доста под пред-пандемичното ниво. Но тъй като пазарите не търпят недостиг, натискът върху работодателите да повишат заплатите непрекъснато нараства.
Това може да е добро за работниците, които вече имат работа. По-малко ясно е как това ще се отрази на милионите американци, които са работили преди пандемията, но сега не. Ако заплатите се повишат твърде рязко, свободните работни места могат да започнат да намаляват, тъй като работодателите ще решат, че е твърде скъпо да разширяват персонала си.
Някои предприятия ще се обърнат към автоматизацията. Други могат да решат да повишат цените и да се задоволят с по-малък обем продукция. И в двата случая прозорецът за повторно наемане на тези, които са загубили работата си по време на пандемията, ще започне да се затваря.
Икономисти като Дейвид Отър предполагат, че това не е толкова лошо нещо, защото много от тези работници са решили, че предпочитат да прекарват повече време със семействата си, отколкото да работят на нископлатени позиции. Надявам се да е прав, но подозирам, че действат и други фактори, като липсата на детски грижи. И дори ако хипотезата му е вярна, много от тези работници в крайна сметка може да решат, че искат или трябва да се върнат на работа.
Това, което тези работници биха могли да използват, е реално повече време - и точно това би им дала една по-бавно растяща икономика. Малко по-ниското търсене също би дало стимул на бизнеса да издържи малко по-дълго преди да вдигне заплатите или цените.
Може да се стигне и до по-бавно изразходване на спестяванията на потребителите, което да им даде по-голяма покупателна способност през 2022 г. Всъщност в доклад, публикуван наскоро, който предвижда по-бавен растеж за тази година, Goldman Sachs прогнозира леко увеличение на икономическия растеж в САЩ през 2022 г. При по-голямо потребителско търсене и по-малка конкуренция при заплатите, работодателите все още ще бъдат склонни да „отрежат” потенциалните нови служители.
Забавящият се растеж на фона на растящи цени винаги е обезпокоителен. Този път обаче, поради специфичните условия на пазара на труда в САЩ, това може да дойде с положителна страна: по-дълготрайни свободни работни места и повече време работниците да ги обмислят.
преди 3 години може да помогне... ама не иска! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Кви модерни приказки за замаскирване на доказани проблеми и провали.Ако го има е много хубаво, ако го няма пак било хубаво щото еди кво си.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Инфлацията вече гони двуцифрените измерения, но както е модерно се говори за някакви други типове инфлация, като стабилизирана и т.н. които още не били достатъчно високи. Всеки вижда какво е положението, затова и подобни теории като тзи от статията звучат едностранно и пропагандно, в смисъл са далеч от реалността в която всички живеем. Нали знаете, че пропагандата върви до момента в която хората не се сблъскат с реалнотстта, т.е. с новите модерни високи цени и последващите ги глад и мизерия? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Сериозно ли? Това е поредната статия, което е писана като че ли от шизофреник. От една страна целта на всички в щатите и в ЕС е да печатат пари, че да стимулират инфлацията и най-после да постигнет поне 2% инфлация, и така се мъчат хората да постигнат целта вече 10г. От друга страна се надяват слабото търсене да помогнело, може би защото печатането май вече преизпълнява поставените проинфлационни цели. Май нещо им куца на хората когато са обсъждали целеполагането, или просто вече са забравили каква е целта им. Абе малко шизофренично звучат статиите напоследък. отговор Сигнализирай за неуместен коментар