Огромна възможност ли е дългосрочната свръхвъзвръщаемост на акциите?

Честно казано, теорията на Гласмън и Хасет представляваше бестселърът на Джеръми Сийгъл от 1994 г. „Акции в дългосрочен план“, повдигнат на някаква степен. Сийгъл на свой ред беше разширил и интерпретирал основополагащата работа на Раджниш Мехра и Едуърд Прескът от 1985 г. относно „загадката с рисковата премия на акциите“. Вместо да разглежда по-голямата дългосрочна реална възвращаемост на акциите като теоретичен пъзел, както направиха Мехра и Прескът, Сийгъл твърдеше, че дългосрочната свръхвъзвръщаемост на акциите е огромна инвестиционна възможност, предлагаща на търпеливите инвеститори много по-висока възвръщаемост при малко по-висок риск.

Гласмън и Хасет направиха още една стъпка по-нататък, като предположиха, че акциите ще продължат да поскъпват, тъй като аргументите на Сийгъл, Мехра и Прескът ще стават по-широко приети.

И така, какво, ако изобщо, те сбъркаха? Ами, за начало, акциите със сигурност са рискови в краткосрочен до средносрочен план, като за много инвеститори това е от голямо значение. Ако имате 40 млн. долара и за една нощ те станат 20 млн., вероятно можете да си позволите да бъдете търпеливи, колкото и време да отнеме пазарът да се възстанови. Но ако сте в напреднала възраст с 300 хил. долара пенсионни спестявания, да видите как се стопяват до 150 хил. е доста болезнено, като фактът, че инвестицията ви ще струва много повече, ако можете да изчакате две десетилетия, няма да притъпи болката.

Дори дългогодишна фондация или университет се сблъскват с ограничения от попечителите и регулаторите, които могат ефективно да предизвикат неприятно коригиране на разходите, ако пазарът се срине. Обемът от пазарни участници, които се интересуват от къса и средна възвращаемост, е много значителен. Моделът Мехра-Прескът не отчита ликвидните ограничения, които са важни за значителна част от пазара.

Сега, когато Dow наближава 36 хил. пункта, дали е защото хората влагат все повече и повече от своите инвестиции в рискови активи? Отчасти да. Но със сигурност най-големият двигател на цените на всички дългосрочни активи - включително акции, жилища, предмети на изкуството и дори биткойни - е изключително ниското ниво на реалните лихвени проценти. Не толкова, че рисковата премия на акциите е спаднала, колкото че лихвеният процент по облигациите се е сринал.

Въпреки това Гласмън и Хасет казаха нещо много правилно. Екстремното им тълкуване на казуса с рисковата премия на акциите - загадката защо средната възвръщаемост на акциите изглежда толкова висока спрямо безопасните ДЦК - засяга важен момент, който има оперативно значение за много инвеститори.

Тези, които имат богатство и ликвидност, за да преодолеят краткосрочните и средносрочните колебания, имат огромно предимство. За тези с малко богатство съветът да инвестират в акции не е много полезен. Но за по-голямата част от американците със средни доходи, които със сигурност разбират дългосрочните инвестиции, когато става въпрос за жилища, премията на акциите е нещо, за което трябва да знаят и да вземат собствени решения.

Какво следва? Двете десетилетия след „Dow 36,000“ промениха мнението ми много повече за равновесния реален лихвен процент, отколкото за риска на акциите, включително в средносрочен и дългосрочен план. Пазарите на рискови активи могат да спаднат, ако и когато глобалните реални лихвени проценти започнат да се покачват, или ако има реална или кибервойна. Има достатъчно причини да бъдете нервни. Независимо от това, ако Гласмън и Хасет решат да публикуват ново издание на книгата си, озаглавено „Dow 72,000“, ще си го купя.