Комисията отговори на пандемията дори с ограничените си правомощия със специални решения и инструменти на ЕС, които рядко бяха използвани. В първите дни на кризата изпълнителната власт на ЕС установи контрол на износа в целия блок, стартира съвместни поръчки за лекарства и медицинско оборудване, подложи на критика бавните темпове на доставка. Това даде възможност на EMA да смекчи недостига на основни лекарства и – най-вече, да реши да закупи ваксини срещу коронавирус за блока.
Що се отнася до финансирането, ЕК предложи почти 2000% увеличение на здравния бюджет на ЕС за създаване на програма, която в един идеален свят би могла да постигне всичко – да спасява проблемни здравни системи и да работи по програми за излекуване на нелечими хронични заболявания, като рак.
Друг компонент на инициативата на Европейския здравен съюз е разпоредба, която би позволила на ЕС да обяви пандемия независимо от Световната здравна организация. Той ще позволи на Комисията по здравна сигурност да се ползва от повече правомощия при извънредни ситуации.
Тези мерки се квалифицират като огромна новина в света на здравната политика на ЕС. Извън брюкселския балон обаче новината всъщност не е чак толкова голяма.
Пакетът не включва планове за изграждане на болници в ЕС или за създаване на аптека за лекарства на ЕС за смекчаване на евентуален недостиг въпреки натиска от страна на някои в ЕП.
Междувременно страните членки на ЕС намалиха здравния бюджет на блока до 5,1 млрд. евро, макар че това е все още с 413 млн. евро повече от предвиденото в седемгодишния бюджет преди, но малко повече от половината от това, което искаше изпълнителната власт на ЕС.
Както комисарят по здравеопазването Стела Кириакидис коментира пред Politico, решението на ЕС да закупи ваксини срещу коронавирус миналото лято от името на всички 27 държави членки, както и да координира закупуването на различни медицински изделия за лечение на COVID-19, „би било немислимо преди две години".
Кириакидис също е наясно с обичайната реакция дори само при споменаване на евентуални промени в договорите на ЕС. „Силният Европейски здравен съюз не означава прекрояване на компетенциите на държавите членки“, посочва тя. "Това, от което сега се нуждаем спешно, е да преминем от ад хок решения към структурни. Инициативите на Европейския здравен съюз са точно стъпка в тази посока“, допълва тя.
Предложенията на Комисията може да са сравнително скромни, но въпреки това са спорни. Националните лидери, които миналата година обърнаха внимание на предоставянето на повече здравни правомощия на ЕС, сега пазят ревниво националните си компетенции. Някои се съпротивляват дори на идеята агенцията на ЕС за инфекциозни болести да им дава необвързващи препоръки. Те устояват на перспективата Брюксел да може да извърши одит на здравните им системи, за да определи колко са подготвени за следващата спешна медицинска ситуация.
„Има още доста работа, преди да постигнем споразумение“, коментира датският министър на здравеопазването Магнус Хюникке миналия юни по време на среща на здравните министри. „Бъдещата рамка трябва изцяло да зачита националната компетентност и отговорността на държавите членки“, подчертава той.
Междувременно опитът на Парламента да създаде база данни за проследяване на доставките на лекарства - едно предложение, направено по време на тристранни разговори като част от до голяма степен безспорна промяна на мандата на EMA, вероятно ще се провали в преговорите с националните правителства, според служители, запознати с разговори.
За някои експерти, като Федерико Отавио Рехо, стратегически координатор и старши служител в Центъра за европейски изследвания „Уилфрид Мартенс“, страните членки все още имат основателни причини да запазят своя авторитет по здравните въпроси. Подобно на миграционната политика, здравната политика се оформя от изключително различни национални предпочитания, подчертава той.