Си Дзинпин рискува да събори китайската технологична къща от карти

Президентът на Китай Си Дзинпин цели да модифицира втората по големина икономика в света. Но той трябва да действа деликатно в това начинание иначе рискува да разруши китайската технологична централа, чието изграждане отне четири десетилетия и стои в основата на икономическия възход на Китай, пише Nikkei Asia Review.

Сигурността на данните, защитата на поверителността, ограничаването на монополите и общият просперитет са достойни цели, но границата между дисциплинирането на пазара и неговото изкривяване е изключително тънка. Досега усилията на Пекин да укроти технологичния сектор са не само противоречиви, но и показват, че властите са забравили историята. 

На фона на частичното технологично разцепление между САЩ и Китай, такова объркване има потенциала да причини реални щети на бъдещето на технологичния сектор в Китай.

Основното погрешно схващане за това как Китай подобрява технологичната част от икономиката си, е че това е резултат от държавна подкрепа и индустриална политика, като често стават популярни термини като държавен капитализъм, когато експертите обсъждат „впечатляващата“ технологична мощ на Китай. Това са същите термини, използвани за оправдание на плановете на САЩ да похарчат стотици милиарди долари, за да стимулират собствените си иновации, с които да надскочат Китай.

Историята показва, че държавната подкрепа, най-малкото, не винаги е осигурявала желания резултат. Китайската индустрия за полупроводници е един от примерите, при които десетилетия на тежка държавна намеса не успяват да постигнат търсените цели.

Държавните субсидии, вместо да произвеждат национални „шампиони“, често подпомагат нежизнеспособни от търговска гледна точка компании-зомбита и водят до ожесточени ценови войни, които в крайна сметка забавят развитието на сектора. Като цяло изследванията показват, че макар индустриалната политика в Китай да подобрява производството, докато дадена политика е в сила, няма доказателства, че производството продължава да се засилва, след като държавната подкрепа отпадне. Това води до загуба на инерция.

Най-ценните технологични компании в Китай, включително Alibaba Group Holding, Tencent Holdings, ByteDance и Meituan, са основани от индивидуални предприемачи и финансирани чрез рисков капитал. Всъщност правителственото безхаберие, а не активната държавна  подкрепа, направи път за стабилния растеж на тези компании.

Именно същите тези компании - победители, които преобладаваха в силно конкурентния пазар - формират основната сила на китайската технологична индустрия. Те представляват най -напредналия сегмент на китайската икономика и техните възможности достигат или дори превъзхождат техните отвъдгранични конкуренти.

Освен успеха на модела за копиране в Китай в сектора на електронната търговия, технологичният напредък на Китай е страничен продукт от миграцията в глобалната верига на доставка. Международните компании, преразпределящи своите вериги в Китай, създадоха световна централа, на върха на която изникнаха технологични имена като Xiaomi, Vivo, Midea, Lenovo и производител на дронове DJI.

И все пак политиците в Пекин пренебрегват уроците от близкото минало. Случаите на закупуване на дялове в китайски технологични компании, назначаването на собствени директори, както и застъпничество за това как частното предприятие може да помогне за постигането на политическата цел за общ просперитет, може в крайна сметка да навредят на самите механизми, които са истинските двигатели на технологичния напредък на Китай.

Болезнените спомени за неуспешните проекти за полупроводниците, ръководени от държавата през 90-те години на миналия век, показват рисковете от държавна намеса, когато става въпрос за дейността на предприятията. Когато се разработват такива програми, често е невъзможно да се предвиди къде ще е нужно Пекин да се намеси и кога да спре. Когато глобалните вериги на доставка и съпътстващото ги ноу-хау спрат да мигрират към Китай, местният технологичен сектор ще се сблъска с по-големи пречки за своето надграждане.

Въпреки че технологичният сектор в Китай винаги е работил при известна степен на политическа несигурност, усложняващият ефект от последните действия на правителството създава реална опасност относно начина, по който Пекин ще управлява сектора занапред. Вече се забелязва влошаване на глобалната конкурентоспособност на китайските технологични компании. Най-големите американски технологични компании сега струват няколко пъти повече от китайските технологични гиганти. Само преди две години разликата в оценката изглежда, че бързо се скъсяваше.

На най-фундаменталното ниво Си Дзинпин споделя същия утилитарен възглед за науката и технологиите като предишните китайски държавници в продължение на десетилетия: технологията е управляващ инструмент, който може да се използва за осигуряване на икономическо развитие, социална стабилност и власт на управляващата партия.