Той също така не може да оспори, че американските сили в Ирак са в непосредствена опасност: няма сили, подобни на талибаните, които да са на ръба да превземат Багдад. Това също до голяма степен е свидетелство за качествата на иракските бойни сили. Те бяха тези, с помощта на САЩ, които възстановиха територията, загубена от „Ислямска държава“, и те са тези, които държат терористите, които са все още на свобода, да не се върнат.
Участието на САЩ е от решаващо значение за защитата на иракската армия от други заплахи. Включването на американски части в иракските национални сили, особено елитните сили, ги предпазва от проникване и превземане от пълномощните милиции на Техеран.
Американците също така предотвратяват излизането от контрол на религиозните и етнически съперничества в рамките на въоръжените служби - между кюрди и араби.
Военното присъствие на САЩ в Ирак е от решаващо значение за преследването на американските интереси и в по-широкия регион. Сирийските кюрди, които са техни съюзници в борбата срещу „Ислямска държава“, се снабдяват през Северен Ирак. Кюрдите от двете страни на границата бяха разтърсени от изтеглянето от Афганистан.
Други в региона имат основание да празнуват събитията в Кабул и се надяват скоро те да се повторят в Ербил и Сулеймания, големите иракско-кюрдски градове, и Багдад. Хизбула например с удоволствие ще приветства оттегляне на американските сили от Ирак. Доставките на оръжие от Иран за групата, които ѝ позволяват да доминира в Ливан, биха се увеличили в този случай.
Изтеглянето на Байдън от Афганистан вече накара Израел да гледа нервно през рамо. Оттеглянето от Ирак ще остави най-важния съюзник на Америка в Близкия изток изложен на още по-голяма опасност от непримиримата омраза към Техеран.
Други съюзници в региона, като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, наскоро започнаха да хеджират залозите си, като се договарят с Иран, а Ирак се очертава като техен основен посредник.
Кадими е на еднакво разстояние от Иран и арабските държави. Ако САЩ се махнат от картинката обаче, има голяма вероятност той да се превърне в марионетка на Техеран. Вместо да бъде място, където иранците и арабските държави от Персийския залив могат да се съберат, Ирак бързо ще се превърне в зона на оспорване, с дестабилизиращи ефекти в целия регион.
Дори Белият дом, който има желание да се „отклони“ от Близкия изток, трябва да види, че това би било в пряко противоречие с американския национален интерес, затова няма логика Байдън да се поддаде на някои свои безразсъдни импулси.