Как да регулираме водородните мрежи?

Регулирането на водородните транспортни мрежи става все по-наложително, но законодателството трябва да бъде разработено по начин, който да осигури гъвкавост на пазара за преодоляване на предстоящите предизвикателства, пише в коментар за Euractiv Ное ван Хулст, председател на Международното партньорство за водород и горивни клетки в икономиката (IPHE) и съветник по въпросите за водорода в Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Как да регулираме водородните мрежи е един от ключовите въпроси през тази година, тъй като Европейският съюз (ЕС) прилага своята стратегия за този енергиен източник. 

Пътната карта на МАЕ за осигуряване на въглероден неутралитет до 2050 г. ясно показва жизненоважната роля на чистия водород за постигането на декарбонизация при „трудно поддаващите се на изчистване сектори“ като тежката промишленост и тежкотоварния транспорт.

Основното политическо послание на доклада на МАЕ е, че правителствата трябва да действат по-смело и по-бързо, за да осъществят целта. Увеличаването на чистия водород трябваше да започне вчера, за да се достигне значително увеличение в обемите през следващите две десетилетия.

Целите на ЕС за електролизен капацитет за 2024 г. (6 ГВт) и 2030 г. (40 ГВт) са оправдано амбициозни. За да постигнем това, трябва да ускорим въвеждането на регулаторните рамки и подходящите схеми за подпомагане премахването на риска от частните инвестиции.

В световен мащаб всяка седмица се обявяват проекти за чист водород на стойност от над 1 милиард долара, според последните данни от Съвета по водород. Много от тези проекти в Европа се стремят да си осигурят финансиране, при условие че ЕС може да изясни правилата на играта възможно най-скоро.

Един от силно обсъжданите въпроси в ЕС е как да се регулират бъдещите водородни мрежи. По тази тема трябва да бъде постигнат консенсус възможно най-скоро. Не само защото това е една от липсващите части в регулаторната рамка, която трябва да бъде въведена. Но също така и защото през юни тази година европейските компании за газова инфраструктура представиха подробен план за инфраструктурата, наречена Европейски водороден гръбнак.

Този план се основава предимно на съществуващите модифицирани газопроводи, свързващи транспортните мрежи за чист водород с хъбовете в цяла Европа. Европейският водороден гръбнак е от съществено значение, за да се създаде във времето наистина интегриран и ликвиден пазар на чист водород в ЕС.

И трябва да се гарантира, че тази инфраструктура ще транспортира само декарбонизиран водород.

Обещаващият план за Европейския водороден гръбнак повдига и въпроса за по-дългосрочното регулиране на модифицираните газопроводи.

И в случай, че сте пропуснали голямата новина: холандското правителство официално обяви в началото на юли, че ще възложи на държавната компания за газова инфраструктура Gasunie да разработи водородна инфраструктура в Нидерландия на базата на реконструираната газова мрежа.

Инвестицията, необходима за повторното използване на газовата инфраструктура ще струва, според изчисленията, около 4 пъти по-малко, отколкото ако трябва да се изгражда изцяло нова мрежа, отговаряща на международните критерии за транспорт на горивото.

Водородната национална преносна мрежа на Нидерландия може да бъде реализирана за около 1,5 млрд. евро. Компании с водородни проекти в страната широко приветстваха тази стъпка, тъй като това премахва една ключова несигурност от уравнението на новата верига на стойност при водорода.

Тъй като всички заинтересовани страни на европейската водородна сцена разбираемо се борят за вниманието на Европейската комисия (ЕК) и европейските политици относно това как следва да се оформи бъдещото регулиране на водородните мрежи, вероятно би било разумно Брюксел да изслуша най-независимите експерти в регулирането на енергийните мрежи: Съветът на европейските енергийни регулатори (CEER) и Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER).

В доклад, представен в началото на февруари 2021 г., който не попадна в медийните заглавия, те препоръчват постепенен и динамичен подход към регулирането на водородните мрежи, в съответствие с развитието на пазара и инфраструктурата.

CEER и ACER любезно ни напомнят, че настоящата ситуация с водорода е много различна от ситуацията, когато беше въведена регулация за газовите и електрическите мрежи.

Защо е така? Е, газовите и електрическите мрежи съществуват в повечето държави членки на ЕС при въвеждането на регулацията, докато водородната инфраструктура тепърва ще се прилага и, може би, по-важното е, че предстои трябва да се развие мащабен пазар на водород.

Ясно е, че CEER и ACER визират плановете за преустройство на газопроводите, но те споменават съществуването на няколко частни водородни мрежи, които са построени като мрежи между различни предприятия още преди десетилетия.

Освен тези частни мрежи, цялата водородна инфраструктура е все още в начален стадий на развитие с перспективата да се разраства бързо през следващите години.

Тази коренно различна изходна позиция трябва да се има предвид, по-специално от онези, които заявяват, че „водородът е газ, така че просто трябва да копираме и поставим сегашното законодателство за газ при това за водорода“ и да го приложим незабавно.

Тази гледна точка пренебрегва факта, че чистият водород в момента е все още зараждащ се пазар. Както един европейски експерт по водород попита преди време: „наистина ли има смисъл да инсталираме светофари и да използваме полиция, при положение, че все още нямаме много коли на пътя?“

Вероятно не, бих казал.

Другата страна на монетата, разбира се, е, че водородната мрежа по принцип има характеристиките на естествен монопол и може да се счита за съоръжение от особено важно значение. Когато по-сериозните количества водород потекат през модифицираните тръбопроводи, трябва да внимаваме за риска от задръствания и злоупотреба с пазарна мощ от собствениците на водородна мрежа. 

Как да разберем, когато тези рискове станат сериозни? Това изисква експертна оценка на националните регулатори, тъй като те наблюдават развитието на пазара, като същевременно прилагат утвърдени общоевропейски принципи като достъп на трети страни, недискриминация и прозрачност.

Ето защо ACER и CEER говорят за динамичен подход. Те също така дават полезна препоръка да се разгледа моделът на съществуващото регулиране на ЕС в областта на телекомуникациите, който се оказа способен да се справи по гъвкав, но предсказуем начин с променящите се пазарни условия, като позволи на националните регулатори да оценяват редовно необходимостта и целесъобразността на регулаторните интервенции.

По този начин този динамичен подход би позволил на националните регулатори да се намесят, ако и където е необходимо, за ограничаване на значителна пазарна мощ чрез специфични регулаторни задължения. Той също така отразява факта, че развитието на водородните мрежи ще варира както по скорост, така и по мащаб.

Вероятно ще са необходими 15 или повече години, докато пазарът на чист водород стане достатъчно зрял. През това време ще се случат неочаквани развития, които ще изискват гъвкав подход.

ЕК и европейските законодатели рискуват да сгрешат, ако не приемат съветите на най-компетентния и независим глас на ACER и CEER, когато става въпрос за регулиране на водородни мрежи.