Европа приключи славните си дни на мащабни търговски сделки

Заради климатичните амбиции и политиката за правата на човека нови пактове ще се раждат все по-трудно и мъчително

11:01 | 03.09.21 г.

Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg

Трансатлантическа повратна точка

Настроенията срещу търговията не са нови. В реч в Сингапур през 2010 г. тогавашният комисар по търговията Карел де Гухт цитира британския историк Томас Маколей, който почти два века по-рано се оплаква, че „свободната търговия, едно от най-големите благословения, които правителството може да даде на един народ, е непопулярна в почти всяка страна“.

Това е още преди де Гухт да започне преговори със САЩ през 2013 г. за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) – мегасделката между ЕС и САЩ, която е най-голямото двустранно търговско споразумение досега.

В началото пътят към тази сделка изглеждаше ясен – ползите и за двете страни са огромни. Търговският пакт обаче предизвика опасения, че обработеното с хормони говеждо и обработените с хлор пилета от САЩ ще наводнят европейския пазар, както и че пактът ще подкопае европейските разпоредби. Стотици хиляди излязоха на улиците, за да протестират, което привлече вниманието на политиците.

„TTIP беше повратна точка в начина, по който ЕС сключва търговски сделки“, казва Ферди де Вил, професор по европейска политическа икономия в университета в Гент. „Преди TTIP търговската политика на ЕС се управляваше от Главна дирекция „Търговия“, редица държавни служители от страни от ЕС и някои лобисти. Публичният дебат около TTIP промени това“, коментира той. „Търговската политика на ЕС се политизира и броят на участващите играчи се разраства: политици и учени, но и неправителствени организации, потребителски организации и гражданското общество като цяло“, посочва още той.

Преговорите за TTIP официално приключиха през 2016 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от тях, но те промениха поведението на ЕС в търговската политика. Тогава Брюксел обеща по-голяма прозрачност по време на търговските си преговори.

„Определено има преди и след TTIP“, казва Анна Стелингер, ръководител на международните и европейските въпроси в Конфедерацията на шведското предприятия. Като представител на бизнеса в държава от ЕС, която е един от най-силните привърженици на свободната търговия, тя се тревожи за „тъмните облаци“, които сега се скупчват над тези разговори.

Вече няма надежда за реанимиране на преговорите за търговско споразумение между ЕС и САЩ, дори при Джо Байдън. Вместо това Брюксел настоява Вашингтон да създаде инициатива на много по-ниско ниво - Съвета по търговия и технологии, който ще започне в края на септември, за да се опита да изкове съвместни стандарти.

Стелингер се надява на напредък в текущите преговори с Австралия и Нова Зеландия, които и двете страни имат за цел да приключат преди края на годината. „Това няма да има голям икономически ефект, но от гледна точка на бизнеса е важно да се види, че ЕС напредва със споразуменията за свободна търговия“, казва тя.

Канбера, подобно на други потенциални търговски партньори на ЕС, не е толкова развълнувана от засиления фокус на Брюксел върху климата и правата на човека в търговските сделки. Австралийският министър на търговията коментира пред медията, че споразуменията за свободна търговия трябва да бъдат преди всичко „либерализация на търговията и освобождаване на инвестиционни потоци и освобождаване на потока от услуги“.

Права на работниците

Преминаването на ЕС към по-устойчива и етична търговска политика не се случи за една нощ. Дори в първите дни на комисията на Юнкер през 2015 г. промяната в съобщенията започна от стратегия, озаглавена „Търговия за всички - към по-отговорна търговска и инвестиционна политика“.

„Предишните комисии обичаха двустранни сделки като тази с Виетнам или Сингапур“, казва Паскал Лами, бивш комисар по търговията на ЕС и шеф на Световната търговска организация. „Климатът изигра роля, но определено не толкова голяма, колкото е днес. Правата на човека или на работниците бяха по-малко на фокус. Тази еволюция, тези опасения ще се увеличават с течение на времето. Скоро няма да се върнем към начина, по който се договаряхме“, допълва той.

Настоящата Комисия, с водещата си инициатива Европейска зелена сделка, премести фокуса върху климата от търговската политика. „Да направим глобализацията по-устойчива и по-справедлива трябва да бъде основният двигател на търговската политика, като оправдае очакванията на европейците и други хора по света“, казва се в търговската стратегия на Комисията за 2021 г.

Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.