Байдън и Европа вървят в различни посоки

Президентът Джо Байдън няма да загуби гласове заради решението на ЕС да възстанови ограниченията за пътуване на американци. Но това е лош знак, пише Едуърд Люс за Financial Times.

Този ход се отнася колкото до високия процент на заразени с делта варианта в Америка, толкова и до нежеланието на Байдън да отговори реципрочно на отварянето на Европа за пътници от САЩ това лято. Нямаше да коства много да се отговори на германската канцлерка Ангела Меркел и други, които го помолиха да отмени забраната. Но това би означавало поредната битка с американските антиваксъри. Фактът, че той отказа да си мръдне пръста, говори много за липсата на влияние на ЕС.

Всичко това започва да напомня на европейците за Доналд Тръмп. На стилово ниво разликата между Байдън и Тръмп едва ли би могла да бъде по-голяма. Байдън е ангажиран, шегува се с колеги и обикновено казва правилните неща. Толкова е трудно да си представим Байдън да избутва чужд лидер настрана от групова фотосесия, колкото и да стартира едноименна семейна хотелска верига. Но да бъдеш симпатичен не е същото като да бъдеш добър съюзник. По този въпрос европейците започват да виждат приемственост между Байдън и Тръмп.

Най-поразителното е, че Байдън не цени много тяхното мнение, дори ако изглежда, че слуша. Понякога това може да е заслужено. Много европейски лидери се оплакват яростно от начина, по който Байдън изтегли американските военни сили от Афганистан, но в много случаи, най-вече с президента на Франция Еманюел Макрон, критиките звучаха кухо. Франция изтегли силите си от Афганистан през 2014 г. Независимо от това, Афганистан беше една област, където Байдън се придържаше към сценария на Тръмп. Тези, които все още имаха военни на място, като Великобритания, са ядосани от липсата на консултации.

Това не е първият път, когато Байдън си затваря очите за Европа, но може да изпита ефекта на бумеранга. През май президентът обяви, че ще поиска временно спиране на глобалните патенти за ваксини в Световната търговска организация. Ходът беше смел и неочакван. Но беше неуспешен. Той изненада европейците и те го бламираха.

Изводът е, че Байдън предлагаше отстъпка на американската левица, за да създаде впечатлението, че се противопоставя на големите фармацевтични компании. Неговите служители не направиха нито подготовката с правителствата на ЕС, нито последващите действия, за да дадат шанс на инициативата. Отдайте го на процедурни хватки.

По-големият въпрос е дали Байдън смята, че се нуждае от Европа. Трите му обявени приоритета са Covid, климатът и Китай. Трансатлантическата пропаст за това как да се справим с Китай е една от неразказаните истории за първите осем месеца на Байдън в Белия дом. САЩ и техните европейски съюзници все още не са изградили убедителен общ фронт срещу Китай и не изглежда вероятно да го направят.

Европейските търговски камари, особено германската, са в положение, в което големият бизнес на Америка беше допреди няколко години - лобирайки силно за продължаване на достъпа до китайския пазар. Европейската подкрепа за отделяне от Китай е малка, освен в тесни области на чувствителните технологии.

Това вероятно ще остане в сила за Индо-Тихоокеанския регион, както и за Европа. Повечето американски съюзници търгуват много повече с Китай, отколкото със САЩ. Тъй като Америка на Байдън е толкова алергична към търговските сделки (дори дигиталните), колкото и тази на Тръмп, това едва ли ще се промени.

Основният приоритет на Байдън е да прокара вътрешните си разходни планове и да спечели междинните избори догодина. Сключването на икономически сделки с чужденци отнема твърде много капацитет и може да има обратен ефект вътре в страната. Това вероятно ще остане така, докато Байдън е президент.

Нито пък ще има големи инициативи за климата. Администрацията на Байдън направи голяма инвестиционна стъпка към чиста енергия чрез бюджетния план на президента за 3,5 трлн. долара. Но няма да има увеличение на цената на въглерода и на данъка върху бензина. Това би нарушило обещанието му да не вдига данъците за средната класа.

В резултат на това климатичната конференция на ООН през ноември в Глазгоу рискува да се провали. Британското правителство рекламира обещания от частния сектор – позната поличба за политически провал. Байдън говори за мащабни декствия срещу глобалното затопляне, но не следват дела. Това, което той предложи, няма да доближи САЩ до изпълнение на целта му за намаляване на вредните емисии наполовина до 2030 г. Джон Кери, климатичният посланик на Байдън, пътува по света, призовавайки страните да направят нещата, които Америка няма да стори.

Остава Covid. И от двете страни на Атлантическия океан не изпълняват обещанията да сложат край на ваксинационния апартейд. Никои не изглежда готов на това в близко бъдеще. Ето една област, в която целите и средствата на Европа и Америка съвпадат. Но и на двете места липсва политическа воля. В обобщение, „Америка се върна“, каквото и да означава това на практика. Западът още не е.