Защо западната военна намеса все пак е необходима?

Фактът, че днес, след седем години, най-накрая отново има правителство на националното единство в Триполи и предстоят избори, се дължи на инициатива на Германия, която събра всички страни на масата на преговорите от името на Европейския съюз и ООН.

Ако Европа е обединена и има политическа воля да направи нещо, тя може да върне дори дерайлирана държава като Либия в релси.

Цената да не правиш нищо

Дали да не се направи нищо е по-добрият избор?

Вярно е, че последиците от бездействието са по-трудни за оценка, но в някои случаи се виждат ясно.

Когато френски и белгийски войници решиха да напуснат Руанда през април 1994 г., вместо да поискат подкрепления, това доведе до геноцид, пр и който бяха убити повече от 1 млн. души. Огромна човешка цена да не правиш нищо, от която мнозина с право се срамуват и до днес.

Цената да не се прави нищо в Сирия също е ясна до известна степен. Когато режимът на президента Башар Асад използва химическо оръжие срещу цивилни през лятото на 2013 г., пресичайки така наречената червена линия на президента на САЩ Барак Обама, всички очакваха военна намеса. По това време режимът на Асад беше на ръба на провала, а „Ислямска държава“ в Сирия на практика не съществуваше.

Изведнъж Сирия се превърна в проблем на Европа. Хаосът подкрепи развитието на терористичната организация „Ислямска държава“, която цели да създаде ислямски халифат от нулата.

Ситуацията накара милиони хора да избягат през 2014 и 2015 г. в съседни страни и в Европа, което доведе до мащабна бежанска криза.

„Ислямска държава“ извършва терористични нападения в Брюксел, Париж и много други градове на ЕС.

Въпреки че интервенция в Сирия през 2013 г. не изглеждаше в интерес на Запада, последствията от това да не се прави нищо са като удар на бумеранг. Някой продължава ли да твърди днес, че не е трябвало да се борим с „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак?

Малцина все още защитават военната намеса на САЩ в Ирак. Грешни намерения и шокираща липса на познания за страната и региона превърнаха войната там в драма, която ще отеква с години. Афганистан върви по същия път.

Да се отхвърля обаче всякаква хуманитарна, военна намеса по тази причина не е проблематично само от етична гледна точка. Това показва липса на дългосрочно мислене за европейския интерес.