Парламентарните избори в Русия няма да са лесни за Кремъл

„Ние сме екипът на Путин. Ние сме Единна Русия“, се четеше на лозунг на събрание, организирано от прокремълската партия по-рано през август. Парламентарните избори през септември наближават и блокът посегна към своя коз, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.

Владимир Путин официално не ръководи „Единна Русия“ и обикновено полага усилия да стои настрана от парламентарната борба. Но това не са обичайни времена. Режимът, уморен и под натиск, държи под око президентските избори през 2024 г. Той спешно има нужда управляващата партия да свие пропастта между нейния невпечатляващ рейтинг и гласовете, необходими за осигуряване на супер мнозинство в Думата, които са от решаващо значение за всяка конституционна промян преди президентския вот. Подкрепата за „Единна Русия” е около 27% - прозаична, особено за партия с огромен административен ресурс, докато доверието в Путин надхвърля 60%.

Най-важното е, че партията трябва да навакса тази разлика в условията на нарастваща политическа апатия и недоверие в институциите, плюс реалността на свитите доходи на домакинствата, по-високите цени и пандемията, която убива почти рекорден брой руснаци ежедневно. Най-сложното от всичко е, че тя трябва да успее без да предизвиква възприятие за намеса в изборите поради страх от възобновяване на протестите, които дори след репресиите през последните няколко месеца биха могли да означават връщане към вълненията, наблюдавани след парламентарния вот през 2011 г. Изборите тогава бяха белязани от манипулации, според независими наблюдатели.

Изборите са важни за авторитарните държави противно на общоприетото схващане, а Путин отдавна разчита на бюлетините, за да затвърди имиджа си на лидер с несравнима популярност и неуязвимост. Победоносната „Единна Русия“ е част от това възприятие. Тя рядко е имала по-голямо значение, след като 68-годишният президент наближава края на четвъртия си мандат, като не се очертава наследник. Но за да се постигне резултат, близък до 2016 г., когато „Единна Русия“ си осигури около три четвърти от 450-те места в Думата, ще е необходимо много да се случи в полза на Кремъл.

Кремъл вече изоставя всички задръжки, започвайки с кампания за смазване на организираните мрежи от активисти срещу Путин. Алексей Навални, който нарече „Единна Русия“ „партията на мошениците и крадците“ и беше най-гласовитият критик на Кремъл, беше вкаран в затвора по-рано тази година. Последните промени в изборните правила затрудняват кандидатите. Нивото на параноя е такова, че дори бивш кандидат за президент от комунистическата партия бе възпрепятстван, уж заради притежавани активи в чужбина (които според него са продадени) - необичайно жесток удар по партия, която отдавна помага да се запази претенцията за конкурентни избори без да причинява реални главоболия на Кремъл. Независимите медии са малко по-добре.

На следващо място са усилията, които ще затруднят забелязването на всяко фалшифициране. Пандемичните мерки означават, че гласуването ще трае три дни, както се случи миналата година. Достъпът до кадри на живо от избирателните секции, практика от 2012 г., ще бъде ограничен. За първи път от близо три десетилетия няма да има наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Междувременно „Голос”, местно независимо движение за наблюдение на изборите, бе дамгосано като чуждестранен агент. Движението разкри подробно случаи на измами през 2011 г.

Има и много популистки, краткосрочни мерки. По време на събитие на 22 август Путин обеща парични подаяния на пенсионери и военнослужещи, и двете негови основни електорални бази. Той се обяви против задължителната ваксинация, отстъпка за неохотните, уморени от пандемията руснаци: Правилата, свързани с Covid в Москва вече са облекчени. Не че се вижда край на високия брой на заразените, като се има предвид, че само около 23,5% от руснаците са напълно ваксинирани - срамно ниво за страна, която първа одобри ваксина, провъзгласявайки я за национална победа и правейки я широко достъпна. Това е недвусмислен признак на недоверие. Следователно не е изненадващо, че въпросът до голяма степен беше държан извън дневния ред на кампанията.

Има и други тревожни неизвестности, разбира се. Избирателната активност например,  след резкия спад през 2016 г. до 48%. Но, както посочва Бен Ноубъл, преподавател по руска политика в University College London, макар че още по-ниска цифра едва ли е добра новина за режим, който търси укрепване на легитимността, избирателната активност е по-малко притеснителна за Кремъл, когато става въпрос за парламентарни избори, при които Путин не е фокусът на кампанията. Вместо това акцентът тук е върху крайния резултат и върху това да се накарат лоялните граждани да гласуват.

Друг отворен въпрос е въздействието на призива на Навални руснаците да гласуват срещу официалните кандидати, макар неговата организация да не ръководи усилията. При това положение със сигурност ще бъде много по-трудно да се постигнат значителни победи, особено извън Москва и Санкт Петербург. Ако все пак има някакъв знак за успех, правителството просто ще увеличи обема на предупрежденията за чужда намеса. Това е изпитано средство за очерняне на опозицията - и още един признак на режим, който е изчерпан откъм въображение.