Промяната в трансмисионния механизъм ще прекрои финансовия свят

Пазарите никога не стоят на едно място. През изминалата година видяхме експлозия при търговията с опции от инвеститори на дребно, бум на компаниите за придобиване със специална цел (Spac) и възход на дигиталните токени, използвани от всички - от Деймиън Хърст до централните банкери.

По-голямата част от света може би е в периодични паузи от март 2020 г., но бизнесът с транзакциите, се движи бързо по пътя на неудържимата промяна, пише за Financial Times Ан Ричърдс, главен изпълнителен директор на Fidelity International.

Както при много бумове, задвижвани от иновации, някои от тези еволюции могат да избледнеят или да се променят с течение на времето. Но общата тема за използване на технологиите за премахване на посредниците и получаване на директен достъп до крайните потребители започна много преди пандемията и сега набира скорост.

Промени като тези във финансовия свят имат потенциал да прекроят трансмисионните механизми, които го свързват с реалната икономика.

Забележителният подем на цифровите валути на централните банки (CBDC) е точно такава иновация с широко разпространени последици. В неотдавнашна блог публикация американските икономисти Стивън Kечети и Кърмит Шьонхолц описаха CBDC като „епична битка за душата на финансовата система“, опасявайки се, че те имат потенциала да „предизвикат дестабилизиращи финансови промени, да отслабят предлагането на кредити и да подкопаят поверителността“.

Има много различни начини за реализиране на публична дигитална валута. Например, такава, която се фокусира върху финансовото приобщаване, може да даде на всеки гражданин портфейл в баланса на централната банка. Но това може да създаде някои непредвидени последици, а именно да отнеме функцията за приемане на депозити от ръцете на традиционния банков сектор, променяйки неговата роля в монетарния трансмисионен механизъм.

Търговска банка, която не приема депозити, ще трябва да осигурява цялото си финансиране от пазарите на едро или директно от централната банка, което е различен - и недоказан - модел спрямо този, който имаме в момента. Повечето пари са частни и вече цифрови. Както отбелязват Кечети и Шьонхолц, цифровите записи в счетоводните регистри на банките представляват 97% от всички пари в обращение във Великобритания.

Индустрията за управление на активи също е трансмисионен механизъм, макар и такъв, който работи в дългосрочен план, обединявайки спестяванията на физическите лица в по-големи фондове и инвестирайки ги на пазарите, за да носят възвръщаеност с години или десетилетия. По този начин тази индустрия насочва спестяванията към, а богатството – вън от публичните капиталови пазари.

Около две трети от британците имат активи на фондовия пазар чрез своите пенсионни схеми, независимо дали го знаят или не. Освен това все по-голям дял от създаването на стойност се случва извън публичните пазари, на арената на частните инвестиции.

Макар някои спестители да имат достъп до частни възможности чрез пенсионни схеми с фиксирани доходи, тези, които са в началото на кариерата си, са склонни да спестяват в схеми с фиксирани вноски (освен ако нямат достъп до голям фонд с правилния размер и експертиза).

Листнатите акции и облигации са разделени на отделни лотове и лесно се търгуват чрез борси, което означава, че те могат да бъдат достъпни за хора с малки портфейли, точно както и за тези с големи. Частните активи са по-малко ликвидни и по-лесно се делят, но това е друга област, в която технологичните иновации могат да осигурят решение.

Технологията на разпределения счетоводен регистър, например, може да бъде използвана за записване на частична собственост на активи чрез токенизация, създавайки възможност за търговия на частична собственост между по-широка мрежа от инвеститори.

В крайна сметка, с усъвършенстването на технологията, тя може да помогне за демократизиране на части от пазара, осигурявайки собствеността върху частни активи на по-широка част от инвеститорите, намалявайки минималното ниво на спестявания, необходимо за инвестиране, както и ограничавайки търговските разходи и увеличавайки ликвидността.

Швейцарският драматург Макс Фриш нарече технологията „умението да подреждаме света така, че да не е нужно да го изпитваме“. Опитът, който технологиите досега отрязаха от финансовата верига, е предимно изчакването.

Онлайн банкирането замени опашките в банковия клон; иновациите в технологиите за разплащания и трансфери сложиха край на чакането в продължение на дни за уреждане на международен пътнически чек. Дигиталните услуги са по-достъпни, по-евтини и по-бързи, а иновациите ще продължат да премахват търканията във финансовата система, свързвайки потребителите на финансови услуги с техните цели с по-малко интервенционни стъпки.

В резултат на това пазарните тенденции могат да се движат по-бързо, недостъпните преди класове активи могат да се отворят за потребителите на дребно, а механизмите за монетарна трансмисия могат да бъдат допълнително компресирани. Наследените бизнес модели, които все още зависят от това триене, трябва да се адаптират или да отмрат.