Изтеглянето на САЩ от Афганистан изостря борбите за влияние в Централна Азия

Петриашвили смята, че въпреки някои доклади от миналия месец за потенциално руско-американско сътрудничество в Централна Азия, Русия няма реален интерес да го изпълни. „[Русия] счита Централна Азия за своя зона на влияние и ще направи всичко възможно, за да гарантира, че американската армия ще стои далеч“, допълва той.

През 2001 г. САЩ нямаха никакви проблеми да ползват бази в Централна Азия, тъй като по това време, вследствие на атаките на 11 септември, Москва беше готова да си сътрудничи с Вашингтон, за да популяризира собствените си антитерористични сметки. Днес, когато отношенията между двете държави са сериозно обтегнати, това едва ли ще бъде възможно.

Нещо повече, Кремъл горещо приветства представителите на талибаните през юни, въпреки че определя групата като екстремистка. Руският външен министър Сергей Лавров дори похвали афганистанските бойци, като ги нарече „рационална“ сила.

Драконът в стаята

Китай вероятно ще бъде още по-яростен противник на евентуалното американско присъствие в Централна Азия. Пекин разглежда оттеглянето на САЩ от Афганистан като начало, като шанс да демонстрира своите регионални силови амбиции.

В зората на хилядолетието американското присъствие в Централна Азия отговаряше на интересите на Пекин. Китай имаше опасения за сигурността заради о подкрепата на талибаните за екстремистки групи в северозападната провинция Синдзян.

Китай вече значително разшири влиянието си и промени геополитическата конфигурация на Централна Азия. Пекин откри военна база в Таджикистан и активно провежда военни учения с държавите от Централна Азия.

„Китай многократно е реагирал срещу разполагането на американски военни сили и бази“, казва Нива Яу, научен сътрудник в Академията на ОССЕ в Бишкек. „Пекин иска да създаде икономически лост в региона и изгражда търговски и енергийни пътища през Централна Азия, за да избегне контрола на суперсили като САЩ и Русия“, допълва Яу.

На фона на изтеглянето на американските войски Китай вече започна да засилва дипломатическите си връзки с правителствата на Централна Азия. На 12 юли китайският външен министър Ван И направи високопоставени посещения в Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан. През септември той ще присъства на годишната среща на върха на външните министри на Шанхайската организация за сътрудничество в столицата на Таджикистан Душанбе, за да обсъди въпросите за сигурността в „ерата за изтегляне на войските“.

Шанхайската организация за сътрудничество включва Китай, Казахстан, Киргизстан, Индия, Пакистан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. Основната ѝ цел е да се справи с „трите злини“ - тероризма, екстремизма и сепаратизма.

Организацията е един от ключовите дипломатически инструменти, използвани от Пекин за разширяване на влиянието му в региона. Сега, на фона на напрегнатата ситуация в Афганистан, работата на организацията е все по-важна. Руската и китайската армия наскоро проведоха съвместни военни учения и отново ще тренират заедно през септември като част от учение на организацията.

Пекин и Москва споделят настроенията си спрямо САЩ и стратегическите опасения за Централна Азия, а връзките между тях се засилиха през последните години. Русия традиционно разглежда страните от Централна Азия като сфера на „специални интереси“. Нарастващият икономически лост на Пекин измества тази динамика.

„Присъствието на САЩ в Афганистан направи възможно Китай да инвестира милиарди щатски долари в региона“, казва Яу. Сега, когато талибаните контролират Афганистан, Пекин е готов да увеличи военното си влияние в региона.

По ирония на съдбата това би могло да отвори възможността за американски бази в Централна Азия, ако Москва реши, че „разрешаването“ на американско присъствие би помогнало на Москва да подчертае факта, че Русия управлява региона, а не Китай.