Победата на талибаните в Афганистан е нож с две остриета за съседните страни

Пакистан и Иран приветстваха публично триумфа на талибаните като победа над колониализма на САЩ, но двата стратегически най-значими съседа на Афганистан знаят, че го очакват проблеми, пише Politico.eu.

В краткосрочен план Исламабад и Техеран са нетърпеливи да спечелят политически точки чрез унижението на Вашингтон. Пакистанският премиер Имран Хан характеризира повторното завладяване на талибаните на Афганистан като „скъсване на оковите на (американското) робство”, а иранският президент Ебрахим Раиси изтъкна, че поражението на Америка е основна възможност за „възраждане на живота, сигурността и трайния мир“.

Но те знаят, че тази монета има две страни. Всъщност и двете страни ще трябва да се опитат да избегнат сложна хуманитарна криза на фона на потенциалните бежански вълни от Афганистан. Към момента Пакистан и Иран вече са приютили около 5 млн. афганистанци. 

Въпреки че службата за сигурност на Пакистан играе важна роля за успеха на талибаните през 90-те години на миналия век, сега динамиката тук е по-мътна. Талибаните гледат на Пакистан с подозрение, благодарение на сътрудничеството му със САЩ относно войната в Афганистан, а Исламабад се опасява, че връзките между пакистанските и афганистанските талибани повишават риска от засилен бунт на ислямисти на пакистанска територия.

За Иран сметките са различни. Предимно шиитски Иран има богата, но горчива история на вражда със сунитските талибани, особено след като вторите убиват ирански дипломати в град Мазари-Шариф през 1998 г.

През последните години Техеран се опитва да постигне известно сътрудничество с талибаните, но е малко вероятно да бъде осигурено нещо устойчиво, ако талибаните атакуват шиитското общество в Афганистан. В същото време Иран отдавна упражнява силно влияние около западните и северните афганистански градове като Херат и Мазари-Шариф.

Предпазливият оптимизъм на Пакистан

Непосредствената реакция в Пакистан със сигурност не е паника. Докато много западни мисии отчаяно се опитваха да евакуират своите дипломати и служители от Кабул, посолството на Пакистан продължи работата си както обикновено.

Пакистан „предвижда (превземането) да бъде победа за исляма и поражение за Америка“, посочва анализаторът Неха Ансари. "Това отразява вътрешно настроение, което е много проислямско и много антизападно", добавя той.

Пакистан също се радва да види гърба на президента Ашраф Гани, който избяга, когато талибаните влязоха в Кабул. Гани беше по-близо политически до Индия, основният враг на Пакистан, и отношенията с пакистанското правителство не бяха особено развити. „Всички са добре запознати с проблемните отношения на Пакистан с афганистанското правителство и връзките му, които датират от десетилетия, с талибаните“, изтъква Мадиха Афзал, експерт по темата за Пакистан в Brookings Institution.

Исламабад вярва, че има повече общи политически възгледи с талибаните, отколкото с предишното правителство. Благодарение на подкрепата, оказана в миналото, „съществува убеждението“, че режимът на талибаните ще осигури приятелски връзки с Пакистан, споделя Ансари. Те могат да гарантират мира, защото Афганистан вече има правителство, което ги изслушва или е приятелско настроено към тях, добавя той.

Но това далеч не е пълната картина.

Пакистан също е дълбоко притеснен как ще се развие завръщането на афганистанските талибани по отношение на борбата срещу ислямистите. След голяма пакистанска военна операция, която започна през 2014 г., много лидери на пакистанските талибани избягаха през границата в Афганистан, където намериха сигурно убежище, и не е ясно дали афганистанските талибани сега ще помогнат на Пакистан да продължи да ги преследва.

По отношение на бежанците Пакистан предупреждава, че не може да се справи. „Пакистан няма капацитет или ресурси да приема повече бежанци“, казва в интервю пакистанският посланик в Европейския съюз (ЕС) Захир Аслам Джанджуа. В очевидно предупреждение към ЕС Джанджуа добавя: „Ако бежанците дойдат в Пакистан, те ще имат ефект върху нас. И тогава те може да не спрат дотам и да преминат и към други страни".

Игра на недоверие

Що се отнася до Иран, взаимното недоверие с Афганистан едва ли би могло да бъде по-голямо. Талибаните разглеждат Иран като основен поддръжник на Северния алианс.. създаден по времето на гражданската война в Афганистан от министъра на отбраната на Ислямската държава Афганистан Ахмад Шах Масуд - смесица от етнически и религиозни малцинства, които се борят предимно с пуштуните, сунитските талибани през 90-те години на XX век.

Всъщност убийството на иранските дипломати от талибаните през 1998 г. се случва след поредица от кръвопролития, при които командир на Северния алианс избива няколко хиляди затворници от страната на талибаните.

Засега Иран се опитва да поддържа приятелски диалог, като проверява безопасността на своите дипломати и подчертава сигурността на границите си. Докато публичните изявления на Иран се фокусират върху надеждата за мир, договорена чрез различните етнически и религиозни групи в Афганистан, недоверието често е осезаемо.

Огромната дилема за Иран ще бъде как да постъпи, ако шиитската хазарейска общност се нуждае от защита от талибаните. Иран има подразделение от афганистански шиитски бойци, дивизията „Фатемиюн“, разгърната по време на войната в Сирия, която би било очевиден първи избор за намеса на позната територия.

Иранската революционна гвардия също намекна, че не ограничава интересите си в рамките на иранските граници. Иранските медии цитират командира на гвардията Хосеин Салами, който казва, че „обхватът на нашите наблюдения е надхвърлил границите и ние следим и контролираме всички събития в съседната държава“. 

Управление на репутацията

Според Афзал сега Пакистан вероятно ще изчака и ще види кои страни ще признаят новото правителство, преди да реши какви стъпки да предприеме. През 1996 г., когато талибаните за първи път завладяха страната, Пакистан бързо призна правителството, но този път, по думите на Афзал, страната е по-загрижена за това как подобна стъпка може да бъде възприета в международен план, особено ако западните страни не признаят правителството.

„Мисля, че следващият ход на Пакистан - който първо призна правителството на талибаните - ще определи в кой лагер ще попадне. Това ще трябва да се калибрира много внимателно“, изтъква Афзал.

Във вторник британският премиер Борис Джонсън разговаря с Хан, като посочи условията за признаване на новото правителство, което според него трябва да се случи „на международна, а не на едностранна основа“, се казва в изявление от неговия офис. Джонсън заяви, че „легитимността на всяко бъдещо талибанско правителство ще бъде подчинена на тяхното спазване на международно приетите стандарти за правата на човека“.

В същото време Исламабад не бърза. На въпрос дали Пакистан ще признае правителството на талибаните, Джанджуа посочва: „Рано е да се каже“.