Митът за китайските инвестиции в Афганистан

Сред многото разкази, които се преплитат на фона на хаоса на победата на талибаните в Афганистан, съществува и представата, че Китай се опитва да ограби икономическите богатства на страната, след като страната бъде изчистена от западните препятствия. 

Няма съмнение, че компаниите на Пекин гледат на някои от ресурсите в Афганистан като на потенциални възможности, но има твърде малко доказателства, че това е стратегически приоритет за най-силната азиатска икономика. Китай досега е играл изненадващо ограничена икономическа роля в Афганистан и е трудно да си представим, че това ще се промени внезапно в условията на политическа нестабилност вследствие на експанзията на талибаните, пише Nikkei Asia Review.

Досега Пекин успява да поддържа добри отношения както с афганистанското правителство, така и с талибаните едновременно, като и двете страни признават, че който и да е отговорен за вътрешнополитическия хаос, Китай все още ще бъде техен съсед.

Това не е нов разказ. Талибаните несъмнено си спомнят, че техният бивш министър на миннодобива се среща с китайска делегация в Кабул по време на атентатите на 11 септември 2001 г. Афганистанците като цяло са окуражени от факта, че най-големите предполагаеми двустранни инвестиционни проекти в страната след американската интервенция са китайски.

През 2007 г. Metallurgical Corporation of China и Jiangxi Copper печелят договор за разработване и експлоатация на медна мина в Мес Айнак, докато през 2011 г. китайският енергиен гигант China National Petroleum Corp. побеждава конкуренцията на търг за разработването на петролното находище Аму Даря, будейки надежди, че това най-накрая може да донесе някаква известна икономическа независимост.

Афганистан

И двата проекта оттогава обаче са в застой, като афганистанското правителство отстъпи концесията на Аму Даря, докато проектът в Мес Айнак се превърна в нарицателно за разбитите китайски мечти в Ислямското емирство.

Няма съмнение, че минералните богатства на Афганистан могат да бъдат привлекателни за китайските компании, които търсят неизползвани ресурси, за да задоволят ненаситното вътрешно търсене. Да, китайските компании може да имат по-висока толерантност към риска от някои от техните западни конкуренти, но след провала на два големи проекта потенциално нестабилният Афганистан продължава да губи своята привлекателност за Китай.

Пекин може да преговаря с талибаните, но Китай няма много причини да принуждава своите компании да влязат в страната.

Що се отнася до инфраструктурата, китайските инвестиции в Афганистан също са ограничени. Налице е някакво строителство на болници, жилища в Кабул, няколко малки завода и някои нови сгради за университета в Кабул, а вероятно и военна база в Бадахшан, но инфраструктурата като пътища, мостове, железопътни линии и пристанища е пренебрегната.

Китайските строителни компании строят пътища в Афганистан, но повечето от тях са направени чрез международно институционално финансиране, а не под ръководството на Пекин.

Що се отнася до разширяването на подписаната от президента Си Дзинпин инициатива „Един пояс, един път“, малкото, което беше постигнато в Афганистан, остава в областта на концепциите, част от плана за изграждане на Китайско-пакистанския икономически коридор с Афганистан.

Афганистан2

И тук Пекин влага малко икономическа енергия и усилия, за да се превърне това в реалност. Китай е обновил някои гранични пунктове, за да улесни транзита на стоки между Афганистан и Пакистан, но това със сигурност не може да се сравнява с важните проекти за икономическа инфраструктура, които се развиват в Пакистан или в Северна и Централна Азия.

Единственото нещо, върху което китайското посолство в Кабул наскоро насочи вниманието си, са кедровите ядки, които печелят от създаването на въздушен коридор, който да улесни износа им за Китай. Макар че такива възможности трябва да се насърчават, те създават много работни места в едно предимно аграрно общество, това едва ли ще промени цялостната концепция на китайското влияние в страната.

Китайската помощ за страната остава ограничена, като съществуват малко значими постижения в тази област. Китайските компании и предприемачи не са склонни да поглеждат натам, освен ако не са принудени от Пекин.

Тъжната истина е, че Китай е пропусната икономическа възможност за Афганистан. И има малък шанс нестабилността, която ще последва от завземането на властта от талибаните, да промени това.