Как Пакистан може да се превърне в най-лошия враг на Байдън

„След 11 септември се върнахме и пакистанците казаха: „Радваме се, че се завръщате и парите се вливат обратно, и се радваме да работим с вас срещу Ал Кайда, но ако мислите, че ще включим талибаните и ще ги направим наш смъртен враг, вие сте луди“, казва Крокър. „В края на деня вие, американците ще се приберете вкъщи, а ние все още ще сме тук. Можете да се обзаложите, че ние хеджираме залозите си“, посочва още Крокър.

Все пак някои пакистански цивилни служители се опасяват, че може да са помогнали за създаването на чудовище, което вече няма да отговаря пред Исламабад и ще разпространи своята екстремистка идеология обратно през границата. Вероятно вдъхновени от успеха на талибаните, нападенията в Пакистан от ислямистката терористична групировка „Техрик-и-талибан Пакистан“ се увеличават през последните седмици. Пакистанската военна агенция и разузнавателната агенция отдавна следят такива враждебни ислямистки бойци в техните племенни региони, включително пакистанските талибани, с които Исламабад поддържа слаби и понякога недоверчиви отношения, страхувайки се от терористични актове.

Мошараф Зайди, пакистански колумнист, казва, че пакистански служители са започнали да изразяват публично такива страхове и въпреки че Пакистан едва ли е невинен, американците са склонни да преувеличават степента на контрол, упражняван от пакистанската военна и разузнавателна служба. „Пакистан не може да контролира собствената си столица, още по-малко Афганистан“, допълва Зайди.

Много експерти очакват кървава гражданска война, в която умерените афганистанци, считани за марионетки на САЩ, ще се избиват помежду си, а жените и момичетата ще бъдат лишени от правата, които им бяха дадени по време на американската окупация.

Вече има масово изселване на преводачи и други афганистанци, свързани със САЩ, които търсят специални имигрантски визи. Освен това талибаните никога не са прекъсвали отношенията си с Ал Кайда, въпреки че обещаха да го направят, а терористичната група вероятно ще намери ново пристанище в частите на Афганистан, контролирани от талибаните.

Имран Хан със сигурност не иска лошата публичност, свързана с такъв резултат, но той самият казва, че ограничаването на заплахата на Индия е от първостепенно значение в стратегическите съображения на Пакистан.

Вашингтон отдавна знае за двуличното поведение на Пакистан, но нежеланието на САЩ да притиснат Исламабад твърде силно се корени в ядреното въоръжение на страната. Изолирането на Пакистан и идентифицирането му като поддръжник на тероризма може лесно да създаде кошмар, много по-лош от това, което се случи в края на 90-те години, когато пакистанска мрежа за контрабанда позволи на Либия да получи проекти за ядрени оръжия. Още по-страшна за Вашингтон е перспективата нестабилен, изолиран Пакистан да пропадне и екстремистите да се докопат до ядрените оръжия на страната.

Лостовете на САЩ са ограничени и още по-малко ефективни сега, при нарастващото влияние на Китай. За Китай „икономическият коридор“ с Пакистан е мащабна част от програмата „Пояс и път“.

Като цяло военната помощ на САЩ за Пакистан е намаляла с 60 процента между 2010 г. и август 2017 г. „без значително въздействие върху поведението на Пакистан“, посочва се в проучване на Brookings Institution от 2018 г. В резултат на това и Вашингтон, и Исламабад изглежда играят на дипломатически преструвки. „В един свят на мечти“, каза Крокър, „споразумение с преговори би било чудесно, но това няма да се случи“, заключава той.