Разногласията за климата заплашват да помрачат COP26

Фрактурите в дискусиите не са свързани само с правителството на индийския премиер Нарендра Моди. Въпреки че 197 държави са подписали Парижкото международно споразумение за климата от 2015 г., остават дълбоки разделения относно това как да се постигнат целите му - и кой носи тежестта на отговорността.

„Перспективите за COP26 не са много обещаващи“, смята Ли Шъо, анализатор в Greenpeace Asia. „Преди началото на срещата трябва да бъдат разгледани много ключови въпроси, като финансирането на климата и използването на въглищата“, изтъква той. 

Въпросът за финансирането на климатичните инициативи е друг източник на напрежение в дискусиите, включително на международната среща на високо равнище по климата, организирана от САЩ през април. Най-бедните държави в света са допринесли най-малко за глобалното изменение на климата, но са най-уязвими към неговите последици и не могат да си позволят високите разходи за адаптация. Въз основа на принципа на „обща, но диференцирана отговорност“, богатите държави се съгласиха да плащат общо 100 млрд. долара годишно за помощ, но те се още не постигат тази цел.

С наближаването на срещата на върха дебатът се фокусира върху няколко страни в средата на тази скала с развиващи се икономики, които твърдят, че имат същото право да се индустриализират, както по-богатите от тях страни са се ползвали през последните два века. Това означава изгаряне на изкопаеми горива. Подобно на Индия, Китай, най-големият замърсител в света, също е притиснат да обяви планове как ще осъществи мащабно редуциране на емисиите през следващото десетилетие.

Страните от Г-20, които не са представили по-амбициозни индивидуални планове за ограничаване на замърсяването, представляват 47% от глобалните емисии, според изчисления на Института за световни ресурси. Този списък включва също Саудитска Арабия и Австралия.

В Неапол те обещаха, че ще направят това до COP26.

Дори Китай, Индия, Южна Африка и Саудитска Арабия да обявят нови планове за 2030 г. още тази година, това няма да намали разликата между това къде са емисиите и къде трябва да бъдат, смята Олдън Майер, старши сътрудник в екологичната група E3G. Поради тази причина сделката в Глазгоу ще трябва да съдържа нов мандат, при който страните да преразглеждат и подобряват непрекъснато своите индивидуални ангажименти вместо да се осланят на петгодишния цикъл, посочен в Парижкото споразумение.

Междувременно потреблението на въглища в Китай се очаква да достигне рекорд през тази година, според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Шъо смята, че Китай трябва да обяви планове за ограничаване на използването на въглища в страната или в чужбина. Следващата възможност за китайския президент Си Дзинпин да обяви нова цел на световната сцена може да бъде именно Общото събрание на ООН през септември.

На срещата в Глазгоу, всички погледи ще бъдат насочени към САЩ, които се очаква да представят своето финансиране на прехода към въглероден неутралитет при развиващите се страни. Отчасти заради решението на бившия президент Доналд Тръмп да изтегли САЩ от Парижкото споразумение, страната изостава много при поетите вече ангажименти. Законопроектът за инфраструктура в размер на 3,5 трлн. долара включва едва 600 млрд. долара нови разходи.

Майер се опасява, че законодателството може да не достигне до бюрото на президента Джо Байдън за неговия подпис преди COP26. В такъв случай САЩ отново няма да могат да изпълнят обещанието си.

Това е проблем, тъй като много развиващи се страни, като Бангладеш и Виетнам, посочват, че не могат да постигнат по-амбициозни цели за климата, докато богатите страни не изпълнят обещаното си финансиране. Тъй като целта от 100 млрд. долара е пропусната за 2020 г., богатите страни сега изготвят план, който да покаже как ще наваксат, постигайки средно договореното финансиране за периода 2002 до 2024 г.