Токио хвърля трудна топка на Пекин

Японците Джун Мизутани и Мима Ито шокираха действащия шампион Китай, като спечелиха златния медал в смесените двойки по тенис на маса. Но все по-агресивният отпор на Токио срещу китайския натиск върху Тайван причинява повече проблеми на Пекин, отколкото загубената олимпийска слава, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.

Заглавията са свързани изцяло с Тайван. На 9 юли редакционна статия в WSJ отбеляза забележките на вицепремиера Таро Асо, че китайска инвазия в Тайван може да застраши „оцеляването“ на Япония и че Токио ще се присъедини към Вашингтон, за да защити острова в такъв случай. Следващата седмица японският годишен военен доклад скъса с дългогодишната си практика, подчертавайки значението на Тайван за Япония. Ясухиде Накаяма, вторият по ранг в Министерството на отбраната, каза пред аудитория в Института Хъдсън, че светът трябва да се „събуди“ за заплахата, която Китай представлява за Тайван. Министърът на отбраната Нобуо Киши се изрази по-директно в интервю през юни: „Мирът и стабилността на Тайван са пряко свързани с Япония“.

Когато Киши говори, Китай слуша. По-малък брат на бившия министър-председател Шиндзо Абе и внук на друг премиер (Нобусуке Киши), военният министър има история на експлоатиране на отношенията между Япония и Тайван. Неговите близки и продължаващи контакти с Демократично-прогресивната партия, по твърдата по отношение на независимата от двете големи тайвански политически партии, го правят гръмоотвод за критиките на Пекин. Появата на Киши като министър на отбраната в центъра на нов японски консенсус относно тайванската политика подчертава дълбочината на промяната.

Стъпка по стъпка Токио безмилостно отхвърля пацифизма, определящ външната му политика след Втората световна война. През 2014 г. тогавашният премиер Абе отмени дългогодишната забрана за износ на оръжие; първата голяма сделка при новата политика се случи едва през 2020 г., когато Япония продаде радар за противовъздушна отбрана на Филипините. Въпреки че японското правителство се готви да повиши разходите за отбрана над символично важния праг от 1% от брутния вътрешен продукт, Токио се стреми да насърчава продажбите на оръжия за Малайзия, Виетнам и Индонезия.

Тъй като японските военни планьори призовават за разработването и производството на ново поколение сложни отбранителни системи, бързото развитие на силна високотехнологична отбрана - и отбранителна индустрия за нейното производство-изглежда по-важно за бъдещия икономически растеж на Япония. След години на свръхинвестиции в “златни” инфраструктурни проекти, военните разходи може да са най-ефективната форма на икономически стимул, която е останала на властите в Токио.