Външната политика на САЩ се връща към старата нормалност

Американската външна политика се връща към съвременните си норми, илюстрирана от две скорошни решения на администрацията на Байдън и съпътстващите реакции. Особеностите на Доналд Тръмп и демократическата опозиция породиха някои отклонения в традиционните позиции на двете основни партии, обърквайки еднакво съюзници и противници. Сега републиканците и демократите се връщат към предишното статукво, пише за Wall Street Journal Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп (2018-19) и бивш посланик в ООН (2005-06).

Наскоро, в отговор на китайските хакерски атаки срещу имейл системи на Microsoft, Вашингтон организира изявления на членове на Европейския съюз и НАТО, осъждащи атаките. Изявленията обаче не бяха еднозначно критични към действията на Пекин. 

Тези изявления не бяха повече от това, което дипломатите наричат ​​„твърда нота“. По-важното е, че досега поне публично не е имало ответни мерки: няма санкции (за разлика от последните кибератаки от руски субекти) и няма кибер реакция. Пресаташето на Белия дом произнесе видимо фалшивите думи „Ние не се сдържаме“. Разбира се, че го правят. И Пекин разбра.

Байдън също така се примири със завършването на руския газопровод Северен поток 2. По-рано администрацията заявяваше, че се противопоставя на проекта, макар и да се отказа от санкции, които биха могли да го замразят. (Тръмп също имаше възможности да спре газопровода, но не го направи.) Окончателното предаване на Байдън означава, че САЩ не могат да спрат Северен поток 2.

И в двата случая имаше незабавна критика. Републиканците бяха поразени от безволевия отговор от Байдън на кибератаките на Китай и бесни заради Северен поток 2. Ако същите тези решения бяха взети от Тръмп, демократите щяха да предприемат офанзива, обвинявайки го в погалване на Си Дзинпин и повтаряйки обвиненията в „Руски заговор“

В действителност двете политически партии просто се връщат към традиционните си позиции. Отношението на Тръмп по отношение на Пекин беше объркано и непоследователно - от копнеж за „най-голямата търговска сделка в историята“ до налагане на мита, когато химерното споразумение се провали. Той разкритикува произхода на коронавируса от Ухан, когато му бе политически изгодно, но така и не порица Китай относно позицията му за Северна Корея, Хонконг, човешките права и много други неща.

Тръмп не зае „твърда позиция“ по отношение на Китай; той беше толкова опортюнистичен там, колкото и за всичко останало. Никой не може да каже с увереност какво би донесъл втори мандат на Тръмп. Въпреки това, виждайки слабостта на Байдън, републиканците отново подчертават своето противопоставяне на нарастващата икономическа, политическа и военна заплаха от Китай.

Дори при хаотичното вземане на решения от Тръмп, неговите републикански съветници многократно препоръчваха строги санкции срещу Русия, които той често одобряваше, макар и неохотно. Републикански функционери също така препоръчаха и издействаха оттегляне на САЩ от договора Отворено небе и този за ядрените оръжия със среден обсег, както и строг подход към преговорите за евентуално подновяване на договора Нов старт. Отсъствието на Тръмп дава възможност на републиканците в Конгреса да атакуват с пълна сила мекушавата позиция на Байдън за руския газопровод.

Някой може да каже, че това не са реални промени в политиката, а само доказателство, че опозицията прави това, което е естествено: да се противопоставя. Остават и вътрешните разделения, предимно сред демократите, изправени пред външнополитическа атака от лявото си крило, особено по отношение на Израел. Независимо от това, влиянието на Тръмп сред републиканските кръгове относно национална сигурност намалява и няма да се върне, както бе демонстрирано от въпроси извън Китай и Русия.

Решението на Байдън да изтегли всички американски военни от Афганистан, като по този начин ефективно осъществи това, което Тръмп искаше и със сигурност би направил през втория си мандат, срещна почти пълно републиканско отхвърляне в Конгреса. Това е връщане към нормата.

По отношение на Северна Корея все още няма ясна политика на Байдън. Публично подходът му до момента прилича много на „стратегическото търпение“ на президента Обама, което доведе до осем години напредък на Пхенян към производство на ядрени оръжия. Поне го няма дипломатическото парадиране на Тръмп, което не произведе много повече от фотосесии с някои от най-лошите диктатури в света.

По ирония на съдбата по въпроси, при които Тръмп внимателно следваше традиционните републикански линии - Иран, Венецуела и Куба - Байдън има проблеми с връщането към демократическите норми. Въпреки неистовите усилия да се поднови ядрената сделка с Иран от 2015 г., президентът може би осъзнава колко жалко би било отстъплението пред Техеран и може да даде заден ход. А ако иска да спечели Флорида през 2024 г., политиките спрямо Куба и Венецуела, които изглеждат като тези на Обама, със сигурност са губещи.

Само шест месеца след встъпването на Байдън политиката се връща към познати контури. Тръмп е все по-ясно видим - в огледалото за обратно виждане.