Пауъл и Лагард са в една лодка, но на Фед му е по-трудно да балансира на нея

Малцина очакват Федералният резерв да започне да намалява подкрепата си, когато обяви резултатите от последните си политически обсъждания в сряда. Фокусът на икономистите и участниците на пазара ще бъде не само върху намеците кога и как може да бъде предприета подобна стъпка, но и върху предизвикателствата, пред които Джером Пауъл вероятно ще се изправи, за да поддържа хармонията във все по-разединения Федерален комитет по отворения пазар (FOMC), пише Bloomberg.

Резултатът и от двете ще зависи от спецификите, свързани с икономиката, инфлацията и цените на активите.
Нов облак, свързан с Covid, се появява над перспективите за икономически растеж в САЩ. Причината е делта вариантът, който, както и в много други страни, се оказва много по-заразен от други щамове. За щастие и ако съдим по опита на Обединеното кралство, което има тенденция да води пред САЩ по въпросите на Covid с четири до осем седмици, забележителното нарастване на случаите на Covid не е придружено с рязко увеличение на хоспитализациите и смъртните случаи, въпреки че рискът остава проблем.

Служителите на Фед ще трябва да решат до каква степен този нов облак на Covid подкопава окуражаващите и често повтарящи се ревизии в техните прогнози за растеж. Фокусът ще бъде върху сектора на услугите и включва както измеренията на търсенето, така и на предлагането, а именно, степента, до която потребителите могат да възпрепятстват възстановяването по-специално в пътуванията, развлеченията и хотелиерството, както степента, до която участието на работната сила остава под желаното.

Дискусията за инфлацията на Фед ще се проведе на фона на повече данни, които предполагат значителното увеличение на целия набор от ценови показатели - потребителския индекс, индекса на цените на производител и индекса на цените на личните потребителски разходи, любима мярка на Фед, която може да не е толкова „преходна“, колкото банката от най-високо ниво сигнализира отново и отново.

Това може да отключи по-фокусирана вътрешна дискусия за това какво точно означава „преходно“ и дори за нещо по-сложно - дали централната банка трябва да споделя повече оперативни подробности с пазарите. За съжаление, анализът може да продължи да разчита прекомерно на модели, чиято ефикасност неволно се отслабва от продължаващите структурни промени в икономиката и изкривяванията на финансовите пазари, вместо да се базират на изчерпателна информация за развитието на разходите и ценовото поведение.

Вероятно, по време на изявлението в сряда и пресконференцията, която следва след него, Фед ще разгледа няколко въпроса. По-конкретно, той ще приветства по-нататъшното укрепване на американската икономика, но също така ще признае по-високата несигурност, свързана с Covid, ще повтори убеждението за преходна инфлация, без да предоставя аналитична подкрепа за думите си или допълнителна конкретика. Ще отбележи повишените цени на активите, но ще се въздържи от изводи за необходимостта от засилване на контрамерките, особено що се отнася до стабилността на финансовата система.

Федералният резерв най-вероятно ще продължи да проявява търпение, включително толерантност към инфлацията –да бъде по-висока и да продължава по-дълго, отколкото се очакваше преди. Това ще покаже, че е настъпил моментът FOMC да започне да мисли за намаляване на месечната програма за закупуване на активи на стойност 120 милиарда долара, като подробностите за това как и кога ще настъпи това ще бъдат внимателно изяснени, за да се избегне истерията през 2013 г. и нестабилността на пазара в края на 2018 г.

Докато пазарите чакат по-нататъшна конкретика, или на конференцията на банкерите в Джаксън Хоул в края на август, или на срещата на Фед през септември, централната банка най-вероятно ще продължи да разкъсва връзките между цените на активите с фундамента. Инвеститорите ще търсят допълнителна възвръщаемост. Неравенството между богатите и бедните ще се влоши още повече.

Инфлационният натиск ще развие по-дълбоки корени, застрашавайки както продължителността на икономическото възстановяване, така и трансформиращата икономическа програма на администрацията на Байдън. И всичко това ще се случи без никакви убедителни доказателства, че придържането към спешната парична политика, приета преди малко повече от година на фона на икономическо „внезапно спиране“, подкрепя високия, приобщаващ и устойчив растеж.

Поради тази реалност протоколите от срещата на FOMC тази седмица, които ще бъдат публикувани следващия месец, вероятно ще сигнализират за повече разногласия между членовете на комитета, отколкото изявлението и пресконференцията в сряда. Това ще потвърди, че Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка, не е единственият управител на централната банка, изправен пред нарастващи предизвикателства за поддържането на единен фронт за вземане на решения за политиките на централните банки.

Пауъл е в същата лодка, но на него му е още по-сложно да балансира на нея. В сравнение с Европа, американската икономика се справя по-добре, фискалната политика е по-експанзивна, балансите на домакинствата са по-големи, пазарите на активи превъзхождат европейските и влошаването на неравенството е по-изразено. Но колкото по-дълго Фед отлага своето решение, толкова по-голям е шансът за бъдеща финансова нестабилност и неблагоприятно разпространение към по-широката икономика, което подкопава възстановяването.