3,8 млрд. евро – на толкова се оценяват активите на Ватикана

Ватиканът публикува за първи път преглед на някои от активите си, както и задълбочен анализ на бюджетното състояние на Светия престол след кризисната 2020 г. От публикуваните данни може да се заключи, че брутните активи на Ватикана са на стойност около 3,8 млрд. евро. Въпреки това все още съществува голяма доза несигурност около оценката им.

Публикуваните данни се отнасят до органа за управление на активите (Amministrazione del Patrimonio della Santa Sede), официално създаден през 1967 г. от папа Павел VI и никога досега непубликувал отчет. Данните за края на 2020 сега говорят за брутни активи от около 1,4 млрд. евро и нетни активи от 883 млн. евро. През изминалата година са били освободени резерви за 4,6 млн. евро, а в същото време от приход към активите са били добавени 1,4 милиона евро, пише германският Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Като цяло управлението на активите на папата постигна приходи от почти 22 милиона евро през миналата година; през 2019 г. те са били 73,2 милиона евро. През 2020 г. 20,6 милиона евро от приходите на Светия престол са похарчени за текущи разходи, а през предходната година разходите са били в размер на 41,2 милиона евро.

По-подробно се съобщава, че финансовите активи са спаднали общо с 15,3 милиона евро през 2020 г., след 42,4 милиона евро през предходната година. Действителните приходи са нараснали с 5 милиона евро, но по същото време са направени корекции на стойността. Според APSA 42% от активите се управляват от трети страни, 36% - от самата APSA, а 22% се поддържат в ликвидност.

За първи път има подробно представяне на инвестициите в недвижими имоти, които обаче генерират много ниски доходи: в чужбина 13,8 милиона евро, малко по-малко в сравнение с предходната година, в Италия - само 2,8 милиона евро след 10,3 милиона евро през 2019 година. Една от причините за намалените доходи в Италия е фактът, че наемите за магазини са намалени с между 30 до 50 процента заради причинената от коронавируса криза. В същото време става ясно, че в Италия, с активи в 4051 имота и 1,5 милиона квадратни метра, само една четвърт от имотите и 14 процента от пространството се отдават под наем на пазарни цени. А цели 688 обекта са напълно празни.

За изненада на дългогодишните наблюдатели на случващото се във Ватикана бяха публикувани не само данни за собствеността върху имоти в чужбина - общо 1123 имота, но и имената на управляващите компании. British Grolux Investment за Лондон (с приходи за 2020 г. от 4,4 милиона евро), Società Sopridex за Париж (7,7 милиона евро), Società Profima за Женева и Лозана (1,6 милиона евро). 

на този фон трябва да се припомни и че опитът австралийският кардинал Джордж Пел да се превърне във всемогъщ министър на финансите се провали. Кардиналът бе принуден да се изправи пред дългогодишни съдебни изпитания за предполагаемо сексуално малтретиране на малолетни. Съвсем наскоро той бе оправдан. Оказа се, че враговете на Пел във Ватикана са мотивирали финансово свидетели срещу своя противник.

Публикуван бе и отчетът на Светия престол, т.е. финансовите данни на папата като глава на католическата църква. Там можете да се види, че даренията за Светия престол през 2020 г. са намалели с 11,4 млн. до 215,9 милиона евро в сравнение с предходната година, разходите са били свити с 25,8 млн. до 280,7 милиона евро. След като се включат и по-ниските финансови приходи, се отчита загуба от 66,3 милиона евро в сравнение със загуба от 11,1 милиона евро през 2019 г. Новият ръководител на финансите на Ватикана свещеник Хуан Антонио Гереро коментира, че резултатът е много по-добър, отколкото първоначално се е опасявал той.

За цялостната оценка на финансовото състояние на Ватикана обаче липсват данните за ватиканската банка IOR и държавата Ватикан. Държавата Ватикан включва например музеите, които в нормални години са печеливши и на свой ред финансират журналистически дейности, като Ватиканското радио. Поради кризата обаче музеите останаха затворени за продължително време.

Съвсем наскоро Светият престол изпадна в неудобна ситуация поради неуспешна инвестиция в търговски имоти в Лондон, където отговорните във Ватикана си позволиха да бъдат вкарани в неблагоприятно положение като миноритарни акционери без права. Дългогодишните вестникарски статии за тази лоша инвестиция създадоха впечатлението, че Ватиканът за първи път работи в чужбина. Причината за любителския подход очевидно е, че не мениджърите на активи, а служителите на държавния секретариат са искали да инвестират директно. 

Папа Франциск реагира сравнително бързо на лошата инвестиция в Лондон. В новоприет закон той забрани на държавния секретариат да продължи да управлява пари. Сега тази задача поема APSA. Състоянието ѝ, наред с други неща, произтича от Конкордата от 1929 г. между Италия на Мусолини и Светия престол. По това време беше разрешена една кризисна ситуация от далечната 1870 г., когато войски на италианския крал са влезли в Рим и са сложили край на папската държава, която съществуваше дотогава. Първоначално папите отхвърлиха споразумение с новосформираното италианско кралство. През 1929 г. Ватиканът приема част от предложената по това време сума - 750 милиона лири в брой и 1 млрд. лири в държавни облигации.

Тези пари бяха диверсифицирани и инвестирани в чужбина, за да оцелеят в икономическите кризи и да са далеч от обхвата на режима на Мусолини. Във времената на изолация от италианското кралство и по време на режима на Мусолини и германската окупация около финансите на Ватикана се развива тайна, зад която Светият престол се опитва да се скрие лошото управление и корупцията. Все още няма консолидиран баланс за бюджетите на папата.