Турция все пак е направила повече за Украйна (поне във военната област), отколкото която и да е друга членка на НАТО - връзките, които двете страни са изградили в отбранителната индустрия, значително ще засилят ефективността на украинските военни. В следващите години сътрудничеството ще се задълбочава.
Трудното положение на Украйна от 2014 г. накара Киев да разпростре оръжията си в държави, които са още по-отдалечени, като Китай, особено след изборите, които Зеленски спечели. Това обаче противоречи на политиката на западните съюзници на Украйна, особено САЩ, които са притеснени от нарастващото влияние на Китай на световната сцена.
Затова и тази година Киев, очевидно под натиска на САЩ, блокираха поглъщането на производителя на двигатели за авиоиндустрията „Мотор Сич“ от китайската държавна авиационна фирма Skyrizon.
Предполагаше се, че американците са загрижени за това Китай да получи достъп до чувствителна технология за производство на реактивни самолети в подкрепа на относително слабо развитата си авиационна индустрия. Впоследствие украинското правителство санкционира четири китайски предприятия и трима китайци, участвали в опита за сделка.
Реакцията на Пекин обаче беше умерена - Китай просто подаде молба пред международен арбитраж. Това предполага, че Пекин е относително спокоен относно перспективите си в Украйна - и то с основателна причина.
Избухването на войната в Украйна през 2014 г. и окупацията на Крим нанесоха сериозна вреда на търговията с Русия, тогава най-големият търговски партньор на Украйна. Споразуменията за асоцииране с Европейския съюз не можеха да компенсират в достатъчна степен дефицита, така че Китай влезе във вакуума.
Само между 2019 и 2020 г. украинският износ за Китай е нараснал с колосалните 98 процента до 7,1 милиарда щатски долара - това се дължи до голяма степен на желязната руда, зърното и желязото и стоманата. Същата година вносът от Китай възлиза на 8,3 милиарда щатски долара.
Вместо да позволи на противоречията около „Мотор Сич“ да застраши връзките си с Киев, Китай продължи напред с офанзивата си. На 25 юни Украйна оттегли подписа си от съвместно изявление на предимно западни държави, осъждащи действията на Китай в провинция Синдзян.
По-малко от седмица по-късно, на 30 юни, Украйна и Китай подписаха споразумение за засилване на сътрудничеството в инфраструктурния сектор. Съгласно споразумението Украйна може да получава китайски заеми на преференциални цени за изграждането на мащабни инфраструктурни проекти.
На 1 юли, при много вътрешни противоречия от прозападните политици, Владимир Зеленски поздрави китайската комунистическа партия (ККП) за 100-годишнината от нейното основаване. Впоследствие украинският парламентарист Давид Арахмайя даде интервю за китайските държавни медии, като похвали ККП за нейните постижения и подчерта приликите в икономическите стратегии между двете страни.
Тъй като Украйна е разочарована от липсата на подкрепа от западните ѝ съюзници, които ухажва, сега тя търси алтернативи. Завършването на газопровода "Северен поток 2" - вероятно по-късно тази година - ще направи Европейския съюз още по-зависим от Русия, допълнително компрометирайки сигурността на Украйна. САЩ още не оказват необходимата военна подкрепа на страната.
Това може да е индикация, че Украйна вече не се опитва да „сложи всичките си яйца в една кошница“.
Провеждането на по-независима политика - която едновременно използва стратегическото географско положение на Украйна между Русия и ЕС и уравновесява тези мощни влияния с по-далечни, обективни сили - може да има най-дълготрайни ползи за Украйна.