Джей Пауъл получи своята инфлация

Как определяте колко е „преходно”? Три месеца? Година? Или пък две? Любознателните биха искали да знаят това след данните от вторник, че индексът на потребителските цени (CPI) в САЩ се е повишил с 0,9% през юни. Потребителските цени са нараснали с 5,4% спрямо година по-рано, така че това, което Федералният резерв има предвид, когато омаловажава тези повишения на цените като „преходни“, придобива нарастващо икономическо и политическо значение, пише Wall Street Journal в редакционен коментар. 

Увеличението през юни е почти два пъти повече от прогнозираното от икономистите, което не е успокояващо. Инфлационните оптимисти отхвърлят ръста като резултат на „специални“ фактори, които вероятно ще отшумят. Цените на употребяваните леки и товарни автомобили се повишиха с 10,5% през месеца, което представлява около половината от увеличението на основните цени (без храните и енергията, което е 4,5% на годишна база – бел. прев.) Без съмнение цените на превозните средства няма да продължават да се покачват с това темпо, но това ни беше казано и когато те се повишиха с 10% през април. Това няма да успокои незаможните американци, които купуват използвани коли.

Увеличенията на цените са навред из икономиката, което сочи за фактори, които може и да не са преходни. Цените на храните се повишиха с 0,8% през юни, а на енергията - с 1,5%. Фед обича да изолира цените на храните и енергията, които са волатилни, за да се съсредоточи върху основната инфлация. Но основният индекс също се покачи с 0,9% през юни.

Основните цени на годишна база са нараснали с 4,5%, което е по-малко от общия индекс, но все още е доста над целта на Фед от 2% годишно. Последният път, когато основните цени се повишиха с толкова за 12-месечен период, бе през 1991 г., когато основният лихвен процент на Фед беше над 5%. Днес е близо до нулата.

Тези ценови сътресения вероятно няма да стреснат председателя на Федералния резерв Джером Пауъл по време на изслушването му пред Конгреса тази седмица. Това е така, защото Пауъл получава инфлацията, която искаше. Новата политика на Фед, която той разкри миналата година, казва, че за да постигне целта си за средно 2% инфлация, централната банка е готова да толерира по-висок ръст за известно време. Поздравления, разбрахте.

Един риск за Фед е, че повече месеци на такива повишения на цените ще променят инфлационните очаквания на потребителите и фирмите. За да използваме жаргона на Фед, цените вече няма да бъдат „добре закотвени“. Това може би вече се случва. Проучването на NFIB сред малкия бизнес през юни, публикувано във вторник, установи, че делът на собствениците, повишаващи средните продажни цени, се е увеличил със седем пункта до 47% - най-високото ниво от януари 1981 г. насам.

Собствениците са под натиск да повишат цените, защото разходите им нарастват, особено за труд. Около 46% от собствениците на малък бизнес съобщават за свободни работни места, които не могат да бъдат запълнени през месеца. Това е една последица от изкривяването на пазара, причинено от прекомерните федерални обезщетения за безработица, които надвишават това, което хората могат да изкарат като работят.

Политическите последици от този инфлационен скок могат да бъдат сериозни. Повишаването на цените означава, че реалните средни почасови доходи са се понижили с 0,5% през юни. Те са спаднали с 1,7% през последната година. Това е въпреки благоприятното (номинално) увеличение на заплатите и бонусите при наемане от работодатели, отчаяно искащи да намерят и задържат оскъдните работници. Ако реалните заплати продължат да падат, работниците ще изискват по-високо заплащане, неотговарящо на ръста в производителността, което допълнително ще увеличи инфлационния натиск. Това ще отнеме и блясъка на пост-пандемичния бум, за който президентът Байдън иска да си припише заслугата.

Повишаването на цените поставя Пауъл в монетарно и политическо затруднение, което сам си създаде. Някои във Федералния резерв може да се почувстват задължени да затегнат паричната политика по-рано, отколкото той би искал. Но ако Пауъл го направи, това би повишило разходите за финансиране на трилионите долари нови разходи, които демократите в Конгреса приеха или скоро ще приемат.

Очаквайте демократите да задържат натиска върху Пауъл тази седмица, като го придумат да одобри повече разходи. Те знаят, че мандатът му изтича следващата година и искат да използват желанието му за преназначаване, за да получат фискална подкрепа.

Всичко това ни кара да се чудим защо републиканците биха искали да участват в някои от тези разходи. На демократите и Фед се дължи този инфлационен скок. Ако републиканците помогнат за приемането на инфраструктурния законопроект на стойност 1 трилион долара, демократите ще ги направят съучастници.