ЕС прави голямата екологична заявка

Европейската комисия (ЕК) ще направи по-късно днес (14 юли) своята голяма заявка за действия в областта на опазването на околната среда и мерките за намаляването на въглеродните емисии през следващото десетилетие.

В последното си заседание през 2020 година под председателството на Германия лидерите на страните от ЕС се разбраха да бъдат по-амбициозни по отношение на екологичните цели и да намалят емисиите с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата през 1990 г. Тогава обаче нямаше никаква яснота как точно ще се случи това.

Топката беше поета от Португалия като ротационен председател на Европейския съвет и сега, след месеци на преговори между отделните страни и Европейския парламент, пакетът най-накрая ще бъде публично представен.

Това е само крачка в изпълнението на голямата цел - въглеродна неутралност до 2050 г.

За много страни, сред които и България, повишението на целите - в момента заявката е за намаляване на емисиите с 40% до 2030 г., са трудно постижими особено когато трябва да разчитат на въглищата за осигуряване на енергия.

Но за да бъде избегната климатичната криза, светът трябва съществено да намали емисиите и да не позволи повишаване на глобалната температура с повече от 2°С през това столетие. Някои проявления на това, което ни очаква, вече са видими - нетипично високи температури в много части от света, както и нетипично ниски температури през зимата, засушаване и наводнения и т.н.

Пренасянето на мерките от хартия към реалната икономика е много трудно, коментира анализаторът Йос Делбеке пред Ройтерс. От агенцията отбелязват, че Брюксел ще предложи няколко мерки, касаещи енергетиката, индустрията, транспорта и отоплението на сградите.

Преди дни източници на Ройтерс бяха категорични, че горивата - за транспорт и отопление, ще бъдат вкарани в европейската схема за търговия с емисии (ETS). За мнозина това означава повишаване на цените и риск от обществено недоволство. Франция например още помни бунта на "жълтите жилетки" и масовите протести срещу нов данък върху горивата, планиран през 2018 г.

Наблюдатели коментират, че много по-лесно ще бъде прокарано насърчаване на мерки за ограничаване на емисиите - например чрез подобряване на ефективността на сградите, или добре познатото саниране, а и в ЕС се готвят и за намаляване на емисиите от автомобилните двигатели, което би обезсмислило стъпката с включването на горивата за транспорт в ETS.

Очакванията са, че днес ЕК ще предложи още една доста спорна мярка - екологични мита за страни, в които не се изпълняват екологичните стандарти. Целта е защита на европейските компании, но критиците на идеята твърдят, че това просто ще доведе до ръст на цените на суровините и ще оскъпи европейските стоки.

Колебания за мярката изказва Германия, според която тя ще се отрази тежко на износа на автомобили. Други държави пък се опасяват от ответни реакции в основни търговски партньори, каквито са Китай и Русия.

Анализатори смятат, че Брюксел няма да си позволи да удари с тези мита своите най-близки партньори и ще измисли начин за прилагане на изключения, но по-малки държави като например Украйна може би няма да има такъв късмет.

Като цяло емисиите въглероден диоксид на ЕС намаляват с 24% през 2019 г. спрямо нивата от 1990 г. През пандемичната 2020 година спадът продължава, но със съживяването на икономиката нещата през тази година вече ще изглеждат различно.

Статистиката показва, че най-бързо намаляват емисиите в енергетиката. Там ситуацията изглежда проста - замяна на производството от въглища с по-екологични енергийни източници. В други области обаче тя е по-сложна - в транспорта например електрическите двигатели засега имат ограничен пробив и не са решение за тежкотоварния транспорт, както и за въздушния.

Данните показват, че в транспортния сектор емисиите засега растат. Източници на Ройтерс вече коментираха, че за да спре това, ЕК ще предложи в пакета си данъци върху керосина, за да насърчи самолетните компании да търсят по-зелени горива. Ще има и предложение за спиране на продажбите на нови автомобили с бензинови и дизелови двигатели до 2035 г.

Трудности има и тежката, енергоемка индустрия. Малко процеси могат да се извършат с възобновяеми източници и засега решението е водород, но пък той все още е на фаза пилотни проекти.

Сградите пък емитират около 1/3 от въглеродния диоксид в ЕС - много жилища се отопляват на изкопаеми горива.

Европейският парламент не просто подкрепя ЕК в тези планове, а дори очаква по-сериозно намаление на емисиите въглероден диоксид - с поне 60%. Но това не се приема еднозначно от държавите в общността - по-богатият Запад и Скандинавските страни вече изпълняват голяма част от идеите, като продажбите на електромобили например растат непрекъснато. Но по-бедните Изток и Юг засега не са толкова ентусиазирани.

От ЕК ще предложат специален социален фонд, който да защити уязвимите потребители от повишаването на разходите, свързано с включването на горивата в ETS, а и страните ще получат милиарди за борба с последиците от пандемията от коронавируса, които да използват за енергийната трансформация. Това означава нови работни места, свързани с възобновяемите енергоизточници и водорода, казват експертите.

Макар и не еднозначно приети, идеите на ЕК ще затвърдят амбициите на общността за лидерство в екологичната сфера. Как ще се изпълнят те, е друг въпрос.