Фондът за възстановяване на ЕС ще тества желанието за реформи

С нарастването на случаите на Covid, мираж ли е икономическият възход на Европа? Увеличаващата се честота на случаите, стимулирана от делта варианта на вируса, сочи, че отварящите се икономики и завръщането на туристите на средиземноморските плажове все още може да не са сигнал за обрат в пандемията. Тези, които вярват, че Европа е във възход, обаче казват, че повишаването на нивата на ваксинация ще направи разликата. И те отбелязват, че фискалната помощ под формата на Фонда за възстановяване и устойчивост е на път, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Но средствата от Фонда за възстановяване вероятно ще помогнат по-малко, отколкото прогнозират анализаторите. Всъщност те може да са повече, отколкото страните от ЕС могат да усвоят.

Като най-голямата част от програмата на ЕС Next Generation, Фонда за възстановяване ще предостави 672,5 млрд. eвро грантове и заеми, финансирани от общото емитиране на дългове в ЕС. Положително е, че това е нещо, което страните от Северна Европа преди това отказваха да направят, дори по време на кризата с държавния дълг преди десетилетие.

За да получат средства от Фонда за възстановяване, държавите членки трябва да представят планове за възстановяване на Европейската комисия за одобрение. Те трябва да отделят 37% от ресурсите за климатичните промени и поне 20% за цифровизация, социално приобщаване, образование и здравеопазване. Те също трябва да изпълнят специфичните за всяка страна препоръки на комисията, в повечето случаи структурни реформи, които правителствата избягват от години.

И инвестициите, и реформите предизвикват безпокойство. Съществува прецедент на страни, които получават и харчат пари от ЕС - така наречените структурни фондове, които са част от редовните седемгодишни бюджети на съюза. Но в много страни от ЕС прецедентът не е обнадеждаващ. От 2014 до 2020 г. ЕС-27 е изразходвал средно малко под 50% от структурните фондове. В дъното на класацията са Испания и Италия, които са усвоили съответно около 35% и 39%. И все пак те ще получат най-голямата част от Фонда за възстановяване в абсолютно изражение.

Освен новите пари за Фонда за възстановяване тази година, страните от ЕС ще трябва да усвоят останалите средства от бюджета за периода 2014-20 г. и тези от следващия - 2021-27 г. Това може да заприлича на тропическата буря Елза, която заля вътрешния ми двор наскоро. Канализацията не работеше достатъчно добре, за да поеме цялата вода.

Все пак има някои причини за оптимизъм относно усвояването на парите от Фонда за възстановяване. Структурните фондове изискват съфинансиране от страните от ЕС, което не винаги е на разположение. Освен това много от тези фондове се администрират от служители на местните власти, които нямат добри проекти. Фонда за възстановяване ще се администрира до голяма степен на национално ниво, а повечето страни от ЕС имат специални екипи за изготвяне на планове и тяхното изпълнение. Можем само да се надяваме, че са избрали достойни проекти, които са уверени, че могат да изпълнят.

Но лошото управление и бюрокрацията често възпрепятстват ефективното използване на средствата от ЕС. Това може да си остане проблем в някои южни и източни държави от ЕС. За разлика от структурните фондове, които имат гратисен период, Фонда за възстановяване изтича в края на 2026 г. Прегледите се провеждат на всеки две години и новите пари се отпускат, само ако се постига напредък. Възможни са закъснения и това означава, че общият пакет за Фонда за възстановяване ще се свие.

Има и причини за притеснение, че предложените реформи няма да бъдат осъществени. Много от специфичните за всяка държава препоръки касаят справянето с пандемията, което повечето правителства на ЕС така или иначе правят. Но някои планове в по-слабите страни от ЕС включват стъпки за намаляване на бариерите пред инвестициите, улесняване правенето на бизнес, реформа на съдебната система и подобряване на публичната администрация. Това едва ли е първият случай, в който правителствата са призовавани да извършат структурни реформи в замяна на помощ от ЕС. Същото се случи по време на кризата в еврозоната, със смесени резултати.

Ако структурните реформи бяха лесни, правителствата вече щяха да ги приложат. Сега те трябва да го направят, докато политическата поляризация е висока, а натискът на пазара е нисък, благодарение на Европейската централна банка. По време на кризата в еврозоната научихме, че управлението на структурните реформи е трудно. Страните трябва не само да приемат законодателно реформите, но и да ги реализират. Някои правителства могат да изберат да заобиколят политически скъпите реформи в полза на преследването на краткосрочните изборни цели.

И все пак, ако страните от ЕС не постигнат успех с Фонда за възстановяване, цената ще бъде висока. Те ще пропуснат възможността да вдигнат потенциалния растеж, да преминат към пост-въглеродна икономика и да подобрят цифровизацията. Преди всичко те ще потвърдят страховете на Северна Европа, че емитираният общ дълг ще потъне в черните дупки на по-слабите икономики на ЕС. Това ще изтласка взаимния дълг от масата при следващата криза. Предвид недовършената архитектура на еврозоната, един ден със сигурност ще дойде нова криза - единственият въпрос е кога.